4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1355
гр. София, 01.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5905 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 302/21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 300/2014 г. от съставна Окръжен съд – Враца.
Ответниците по касационната жалба С. Г. Ц. и М. Д. Г. я оспорват с писмени отговори, а останалите ответници не взимат становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С решението си, въззивния съд се е произнесъл по основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.422 ГПК. Съдът е приел, че фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното, което в исковото производство води до прехвърляне на тежестта на доказване върху ответниците, като за уважаване на претенцията на ищеца – бюджетна организация, той не следва да доказва конкретното осъществено фактическо основание за ангажиране на отговорността на лицата по чл. 23 ЗДФИ, посочено в акта за начет, а последните следва при условията на пълно обратно доказване да убедят съда в несъмнената установеност на фактическите положения, които изключват отговорността им по този закон и са въведени в преклузивните срокове по ГПК. Съдът е приел, че ответниците следва да оборят обсъжданата презумптивна доказателствена сила на акта за начет посредством твърдението, че фактическите положения в него почиват единствено на предположения, тъй като не са подкрепени с относими, надежди и достатъчно доказателства. Това становище не се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Въззивния съд е приел, че актът за начет е съставен от компетентно длъжностно лице в рамките на възложената му финансова инспекция на [община] и е следвана предвидената в ЗДФИ и правилника за приложението му формална процедура, от една страна гарантираща достоверността на достигнатите фактически изводи на проверяващото лице, а от друга – осигуряваща право на защита на начетените лица посредством връчването на акта за начет и осигуряване на възможността им да направят възражения, на които е било надлежно отговорено в заключението по акта за начет. Прието е от съда, че акта за начет съдържа предвидените в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ реквизити, с което напълно е изпълнено изискването за форма и съдържание. Съдът е възприел становището на ищеца по делото, че актът за начет не почива на предположения, тъй като за да достигне до фактическите си изводи кои от актуваните СМР са били действително изпълнени при ремонта на процесните пътни отсечки, вещото лице е извършило оглед на посочените в договора от 26.04.2006 г. участъци от общинските пътища, като в заключението е посочено, че към момента на изготвянето му не е възможно да се сравни реално извършеното изкопаване на канавки и количеството на извозената земна маса, поради което тази дейност е приета за напълно осъществена в отчетения с акт обр. 19 обем. Съдът обаче е приел, че посредством събраните пред първата инстанция доказателства ответниците са оборили презумпцията за истинност на констатациите от акта за начет в смисъл, че не всички от заплатаените СМР са били реално извършени и следователно са причинили вреда на [община] в размер на 30 664, 40 лв.
В. съд е приел за установено от показанията на свидетелите по делото, че по общинския път между селата Р. и Б. са извършвани ремонтни дейности. От категоричните показания на свидетел, който през 2006 г. е бил кмет на [населено място], съдът е приел за установено, че през посочената година е извършвано текущо изкърпване на дупките на общинския път между селата от изхода на [населено място] по посока [населено място]. Основно обстоятелство, довело съда до извод за наличие на оборване от страна на ответниците на доказателствената сила на акта за начет е свидетелското показание на този свидетел, която е заявил, че е допуснал грешка при депозирането на сведенията си пред органа, извършващ финансовата инспекция, в смисъл, че ремонт не е извършван, като е заявил, че тогава е имал предвид, че не са извършвани ремонтни работи откъм [населено място], а истината, според съда и този свидетел е, че ремонт на пътя [населено място] – [населено място] е извършван в „невралгичния“ участък към [населено място] при свинефермата, който е разположен северно от [населено място] и се отличава с чувствителен наклон на релефа на пътното платно. В тази насока, съдът е обсъдил и събраните останали свидетелски показания, от които е приел за установено по несъмнен начин, че ремонт на пътното платно е извършван и то в участъка, отразен в акта за начет. В тази насока, съдът е обсъдил и показанията на актосъставителя, която обаче е заявила, че е посетила местата от пътния участък, посочен й от кмета и въз основа на неговите данни за района на ремонта е дала своите констатации. Тези показания и предвид уточнението на кмета, разпитан като свидетел и неговите показания за допусната от него грешка, са довели съда до извод за оборване на доказателствената сила по отношение на фактическите констатации в него.
Въз основа на горните констатации, съдът е приел, че е оборена доказателствената сила на акта за начет относно фактическите констатации в него, като на това основание е отхвърлил предявения установителен иск.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Сочените правни въпроси са свързани с презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет и при какви условия следва да бъде считана същата за оборена и следва ли при условията на пълно и главно доказване да се докаже извършването на дейността, за неизвършването на която е съставен акта за начет. Съдът не е отрекъл презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта за начет, напротив, приел е че оборването следва да стане при условията на пълно главно доказване, в какъвто смисъл е и постоянната и многобройна съдебна практика, в т.ч. и сочената от касатора. В това отношение съдът е съобразил и постоянната задължителна практика, по отношение на доказателствените средства, съгласно която са допустими всички доказателствени средства, в т.ч. и свидетелски показания. Съдът не е приел, че само разколебаване на фактическите констатации в акта за начет е достатъчно, за да се приеме за оборена презумпцията за истинност на тези констатации, напротив, изрично е приел, че оборването е доказано от събраните по делото доказателства. В тази насока липсва противоречие със задължителната съдебна практика от една страна, от друга, съобразяването на въззивния съд с тази практика води и до липсата на второто посочено от касатора касационно основание – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съдът е основал своите правни изводи на фактическата констатация, че актосъставителя е посетил друг участък от пътното платно и въз основа на това е направил неверни фактически констатации в акта за начет, като не е приел, че ответниците в производството не следва да установят в пълен обем извършените от тях СМР. До този извод въззивния съд не е достигнал и липсата на произнасяне в тази насока води и до неотносимост на поставения правен въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302/21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 300/2014 г. от съставна Окръжен съд – Враца.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.