О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1355
гр.София, 25.10.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N558 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.01.2011г. по гр.д.№1461/ 2010г., с което Окръжен съд Варна е уважил иск на С. Н., действуващ лично и като законен представител на детето си Н. С. за сумите 4000лева и 8000 лева обезщетения обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.50 ЗЗД.
Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като с решението е даден отговор на процесуален и материалноправен въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Ответника- Държавата, чрез министъра на финансите, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответниците С. Н. Т., действуващ лично и като законен представител на детето си Н. С. Т., в писмено становище поддържат, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 29.03.2010г. по гр.д.№5944/2009г. на РС Варна, е уважил искове на С. Н., действуващ лично и като законен представител на детето си Н. С. за сумите 4000лева и 8000 лева обезщетения обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на основание чл.50 ЗЗД. Установено е от доказателствата по делото, че детето Н., при разходка в Морската градина с родителите си, е попаднало в шахта за отпадни води, с дълбочина около 3 местра и отвор от около 40см. Съдът е приел, че на С. Н. и сина му Н. С. са причинени вреди – детето охлузвания и натъртвания, и причинените от тях в болки и страдания, както и последващ психологически стрес за детето и бащата. Съдът е приел, че с оглед на това, че шахтата се намира на терен, който е общинска собственост съгласно разпоредбата на член 2, ал. 1, т.5 от Закона за общинската собственост, която визира, че общинска собственост са общинските пътища, улиците, площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване и общината следва да упражява контрол вчиски съоражения в тях да са изправни. Съдът е приел, то [община] следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й зелени площи и шахти в тях.Съдът е приел за неоснователно възражението за съпричиняване на резултата от родителите.
При определяне размера на обзщетението съдът е взел предвид възрастта на детето към момента на непозволеното увреждане /2 години и 10 месеца/, обстановката, при която е настъпило увреждането, характера на причиненото увреждане и преживяниея от детето и бащата стрес и с оглед критерия за справедливост, визиран в член 52 от ЗЗД, е приел, че за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е необходима сумата от 8 0000 лева за детето и 4000 лева за бащата.
В изложение по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че с решението е даден отговор на процесуален въпрос – за задължението на съда да обсъди всички доказателства, както и по материалноправния въпрос за елементите на фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Представя решение от 02.10.2007г. по гр.д.№1278/2006г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че нередовната искова молба води до недопустимост на постановеното решение, решение от 26.10.1999г. по гр.д.№612/1999г. ВКС, в което е прието, че необсъждането на релевантни за делото факти съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото има установена съдебна практика, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 23.02.2011г. по гр.д.№1783/2009г. ІV г.о. на ВКС, в която се приема че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, като съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.При постановяване на решението си въззивният съд е дал отговор на поставения за разглеждане процесуален въпрос именно в съответствие с практиката на ВКС посочена по-горе, а не се налага да бъде извършено ново тълкуване на приложимите процесуалноправни норми. Ето защо настоящия състав намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по поставения за разглеждане процесуален въпрос.
По материалноправния въпрос за елементите на фактическия състав на отговорността по чл.50 ЗЗД е даден отговор в трайната практика на ВКС – ППВС № 17/1963г., допълнено с ППВС № 4/75г., т. 3, в които са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД. Прието е, че за разлика от хипотезата на чл. 45 /чл. 49/ ЗЗД, при която увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта. Съгласно ППВС № 17/63г. възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са настъпили в резултат както на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика, а не се налага нейното изменение поради неправилността й, поради което не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по този въпрос.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 21.01.2011г. по гр.д.№1461/ 2010г. на Окръжен съд Варна по жалба на [община].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: