ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1355
София, 26.11.2015 г.
В името на народа
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 5313/2015 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. В. И. чрез процесуалния й представител адв.И. А. срещу решение от 2.7.2015 г, постановено по гр.дело № 3858/2015 г на Софийски градски съд, ГО, Трети „В“ състав, с което е отменено решение № II-71-217/29.12.14 г по гр.дело № 44659/14 г по описа на СРС, Второ ГО, 71 състав и са отхвърлени предявените от З. И. срещу „И. “-Б. по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба „И.“-Б. оспорва същата, по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.П. С. от САК.Подържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Отделно от това подържа, че касационната жалба е неоснователна.Претендира разноски, сторени в това производство.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.Повдигнати са следните материалноправни въпроси : 1/Дали в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение освен посочване на правна квалификация следва ли да се съдържа изложение на факти и обстоятелства, които трябва да са несъмнени и подробни и да водят до конкретен извод за невъзможност за изпълнение на трудовите задължение от страна на ответника. 2/Произнасянето по въпроса налице ли е обективна невъзможност по смисъла на чл.328 ал.1 т.12 от КТ в хипотеза когато „асистент“ на срочен трудов договор бъде зачислен на редовна доктурантура в друга организация е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от срочно трудово правоотношение, със срок до 31.12.14 г, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „асистент“ в секция „Патология“. С предизвестие № 497 от 1.7.2014 г същото е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ, поради зачисляване на ищцата на редовна аспирантура в друга организация, без знанието и съгласието на работодателя.Със заявление вх.№ 539/22.7.2014 г ищцата е уведомила работодателя, че няма да спази срока на предизвестието и е изразила готовност да заплати обезщетение за неспазения срок.И. е зачислена за редовен докторант по докторска програма „Вирусология“към Националния център по заразни и паразитни болести, считано от м.октомври 2013 г /в този смисъл заповед № 458/25.10.13 г/.Въззивният съд е приел, че в разглеждания случай трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 22.7.2014 г-датата на която ищцата е заявила, че няма да спази срока на предизвестието и ще заплати обезщетение за неспазения срок от него.В цитираното предизвестие освен правната квалификация на чл.328 ал.1 т.12 от КТ е посочен и фактически довод, касаещ приложеното уволнително основание „поради зачисляване на ищцата на редовна аспирантура в друга организация, без знанието и съгласието на работодателя“.Прието е че е налице фактическия състав на чл.328 ал.1 т.12 от КТ.Възникналата нова фактическа обстановка препятства реалното изпълнение по трудовия договор и същото е станало невъзможно по причини извън волята на страните по него.Поради това предявените искове са счетени за неоснователни и са отхвърлени.
По заявените касационни основания.
1/По първия въпрос.Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.Мотивите на въззивното решение не противоречат на съществуващата задължителна съдебна практика, обективирана в решения по чл.290 от ГПК : № 351/20.12.2011 г по гр.дело № 229/11 г на Трето ГО, решение № 346/23.7.2010 г по гр.дело № 468/09 г на Четвърто ГО и др., съгласно която при несъответствие между посочената в уволнителната заповед или предизвестието правната квалификация и фактическите доводи, релевантни за законосъобразността на уволнението са последните.В случая обаче е налице пълно съответствие между правната квалификация и фактите описани в заповедта, поради което сочената практика е и неотносима към правния спор.
2/ По втория въпрос.Не е налице касационното основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.Въпросът, формулиран в изложението е чисто фактически, а не правен. Той е свързан с преценката на доказателствения материал по делото и правилността на съдебното решение.Същият обаче не може да бъде разискван в стадия на селекция на касационната жалба, а едва след допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника по касация направените в производството по чл.288 от ГПК разноски в размер на 760 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 2.7.2015 г, постановено по гр.дело № 3858/2015 г на Софийски градски съд, ГО, Трети „В“ състав.
ОСЪЖДА З. В. И. да заплати на „И.“-Б. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 760 лв, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.