1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1355
гр.С., 30.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1833/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. Т. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1250 от 23.08.2010 г. по гр.д.№ 2075/ 2010 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 12851/ 2009 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против П. т. п. – П. към [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Н. Д., извършено със заповед № ЛС 76/ П. от 23.06.2009 г. на директора на поделението, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “вагоноописвач” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 600 лв.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване (приложени съответно към жалба от 28.09.2010 г. и към жалба от 01.10.2010 г.), се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно прилагайки нормата на чл.333 от КТ. Повдига материалноправните въпроси следва ли за преодоляване на защитата по чл.333 ал.1 от КТ мнението на Т. и разрешението на Инспекцията по труда да бъдат дадени непосредствено преди уволнението и допустимо ли е в колективен трудов договор (КТД) да се уговаря съгласието по чл.333 ал.4 от ГПК да се счита дадено, ако синдикатът не е отговорил на запитването на работодателя в определен срок. Според жалбоподателката приетото в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, което е основание касационното обжалване да бъде допуснато и моли това да бъде постановено.
Ответникът по касация П. т. п. – П. към [фирма] не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между жалбоподателката и ответното дружество е сключен трудов договор, който е прекратен поради съкращаване на щата – чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Към момента на уволнението ищцата се е ползвала от закрила по чл.333 ал.1 т.3 от КТ и по чл.333 ал.4 от КТ, но тя е преодоляна от работодателя по съответния ред. Работодателят е поискал мнение от Т. и разрешение от Инспекцията по труда и е получил такива. Обстоятелството, че мнението на Т. е било дадено известен период преди уволнението, съдът счел за ирелевантно, тъй като в този период нямало настъпили нови обстоятелства в здравословното състояние на работника. Поискано е и съгласието на синдиката, в който ищцата членува – с писмо от 08.09.2009 г., като отговор на писмото не бил даден. Тъй като в КТД било уговорено, че липсата на отговор в 10 – дневен срок ще се счита за съгласие на синдикалното ръководство, то била преодоляна и закрилата по чл.333 ал.4 от КТ. Поради това искът за отмяна на уволнението е счетен за неоснователен.
Следователно поставените от жалбоподателката въпроси обуславят въззивното решение, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да се допусне обжалването обаче отговорът на тези въпроси, даден от въззивния съд, трябва да е в противоречие с практиката на ВКС, по него да има противоречива практика ли същият да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Тези предпоставки в случая не са налице. Доколкото ищцата се позавава на незадължителни решения, постановени по реда на отменения ГПК, то съгласно цитираното тълкувателно решение не може да става дума за противоречие с практиката на ВКС, а би могло да се мисли има ли по повдигнатите от жалбоподателката въпроси противоречива съдебна практика (чл.280 ал.1 т.2 от ГПК). В случая съдът не открива противоречия между приложените към изложенията решения и обжалваният съдебен акт.
В представеното решение № 817 от 10.05.2004 г. по гр.д.№ 1749/ 2002 г. на ВКС, ІІІ г.о., е посочено, че мнението на Т. и разрешението на инспекцията по труда, дадени по друг повод и в друга процедура, не са валидни при прекратяване на трудово правоотношение, извършено девет месеца по-късно по силата на влязло в сила ново щатно разписание. В обжалваното решение правните изводи на въззивния съд са направени при друга фактическа обстановка. Щатът първо е бил съкратен, а след това е поискано мнение от Т. и е дадено такова, поискано е разрешение от Инспекцията по труда и е получено такова. Мнението и разрешението са получени в същата процедура, поради което уволнението е счетено за законно извършено. В решението на ВКС фактите са други – щатът не е бил съкратен към момента на даване на мнението на Т. и разрешението на Инспекцията по труда, а впоследствие. Самото разрешение е било дадено в друга процедура. Поради това случаите не са идентични и не може да се направи извод за наличие на противоречива практика по първия повдигнат от жалбоподателката въпрос.
Няма противоречива практика и по втория материалноправен въпрос. Представеното решение № 876 от 08.06.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., касае възможността в КТД да се предвиди възможност синдикатите да дават становище за уволнение, вместо съгласие. Това е различно от хипотезата, в която е уговорено презумптивно съгласие (при липса на отговор в определен срок), т.е. между двете решения няма формално противоречие. Допълнително следва да се отбележи, че по реда на чл.290 от ГПК е постановено решение на ВКС, ІV г.о. № 417/ 12.07.2010 г. по гр.д.№ 788/ 2009 г., в което е даден отговор на поставения от жалбоподателката въпрос. Прието е, че няма пречка в КТД да се уговаря срок, в който трябва да бъде дадено съгласието по чл.333 ал.4 от КТ, както и че липсата на отговор в този срок се приравнява на мълчаливо съгласие. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г., дори по даден правен въпрос да е имало противоречие в практиката, след като на същия е отговорено от ВКС по реда на чл.290 от ГПК, противоречията се считат за преодолени, тъй като постановеното по чл.290 от ГПК решение е задължително за съдилищата. Така че и по втория поставен от жалбоподателката въпрос не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 от ГПК.
Що се касае до съдебната практика, обективирана в приложените към жалбата от 01.10.2010 г. съдебни актове, то тя касае само въпроса за извършвания при уволнение по чл.328 ал.1 т.2 от КТ подбор. Въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, който да е свързан с подбора, жалбоподателката не е изложила. За съда съществува забрана служебно да формулира въпроси за допускане на обжалването (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК), поради което обсъждането на съдебната практика във връзка с подбора е безпредметно.
Следователно няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1250 от 23.08.2010 г. по гр.д.№ 2075/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: