4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1355
С., 30.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на десети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5854 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1324 от 27.06.2014 г. по гр.д. № 1525/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 26.02.2014 г. по гр.д. № 13816/2011 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният от К. С. Н. срещу Прокуратура на Република България иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 175.33 лв.- пропуснати ползи в размер на законните лихви върху сумата 30 000 лв., за периода 8.08.1997 г. до 9.08.2009г. Поддържа, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, а по отношение на присъдените имуществени вреди, че не е налице причинна връзка.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е от значение за правилното решаване на делото и е решаван противоречиво от съдилищата, като и по въпроса трябва ли да е налице причинна връзка между имуществените вреди и воденото наказателно производство.
Ответникът К. С. Н. в писмен отговор, подаден чрез адвокат К. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото разрешение не е в противоречие с приетото в представената практика. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК намира, че е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено наличието на фактическия състав на чл.2, т.2 З. – по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е приключила с оправдателна присъда, с което е ангажирана отговорността на ответника за обезщетяване на претърпяните вреди. Изложени са съображения за претърпяните болки и страдания от ищеца, и предвид наличието на пряка причинна връзка между наказателното преследване и понесените неимуществени вреди е определено обезщетение в размер на 20 000 лв. По отношение претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди съдът е приел, че пропускането на възможността да се използват паричните средства депозирани като „парична гаранция” подлежи на обезщетяване. Минималният размер на пропуснатите ползи върху определена парична сума, представлява законната лихва за определен период. В случая законната лихва върху паричната гаранция от 30 000 лв. за периода 8.08.1007 г. до 9.08.2009 г. е в размер на 17 175.33 лв.
По поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който е относим към правния спор не следва да се допусне касационно обжалване. С обжалваното решение поставеният въпрос е разрешен в съответствие с даденото разрешение т.11 на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, и съдебната практика на ВКС по приложението на чл.2, ал.1, т.2 З. във вр. чл.52 ЗЗД, установена по реда на чл.291 ГПК- решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ВКС; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ВКС; решение № 153 от 10.05.2012 по гр.д. № 498/2011 г. на ВКС,ІV г.о.; решение № 187 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д. № 372І2010 г. на ВКС, ІV г.о. и др., поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По материалноправния въпрос – дължи ли се обезщетение за имуществени вреди като пропуснати ползи от законна лихва върху сума внесена като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По поставения правен въпрос практиката е уеднаквена с постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 281 от 4.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2010 г., III г. о., като е прието, че се дължи обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на законната лихва върху сума по внесена парична гаранция по незаконно обвинение, тъй като продължителното задържане на паричната сума по незаконното обвинение е лишило ищецът от гражданските плодове върху това негово имущество изразяващи се в законната лихва. Когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размера на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД. С обжалваното решение Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 175.33 лв., представляващо лихва от внесена парична гаранция по наказателно производство за период от 8.08.1997 г. до 9.08.2009 г. на основание чл.2, ал.1, т.2 З.. През периода на задържане на сумата ищецът е бил в невъзможност да я използва за задоволяване на свои нужди и да реализира доход от нея, поради което същият е пропуснал да реализира полза, което представлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Даденото разрешение е в съответствие със задължителната съдебна практика.
При този изход на делото на ответника следва да се заплатят направените разноски за касационното производство в размер на сумата 2642.40 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1324 от 27.06.2014 г. по гр.д. № 1525/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Прокуратура на Република България да заплати на К. С. Н. от [населено място], [улица], ап.7, направените разноски за касационното производство в размер на сумата 2642.40 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :