ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1355
гр. София, 15.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 1260 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. П. Г. срещу решение № 856 от 08.04.2009 г. по гр. д. № 821/08 г. на Окръжен съд гр. Б.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация ОСЗ гр. Б., Д. л. /сега Д. горско стопанство/ гр. Д. и Р. у. на г. /сега Р. дирекция по горите/ гр. Б. не вземат становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С решение № 1* от 15.05.2008 г. по гр. д. № 871/07 г. Районен съд гр. Р. е отхвърлил предявения от Й. П. Г. иск по чл. 13 ал. 2 ЗВСГЗГФ. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение. Изложил е съображения, че представеното от касатора доказателство – копие от О. на включени в обекта на Г. стопанство чужди имоти в Д. общинска гора от 1937 г., в който под № 401 и 404 е записано името на А. /Ангел/ Г. имоти в м. “Г” на гр. Д., с площи от 3.74 и 8.5 дка, не са годни доказателства по смисъла на чл. 13 ал. 3 от ЗВСГЗГФ установяващи право на собственост, тъй като описът е съставен въз основа на чл. 20 от Закон за г. от 1925 г. В чл. 13 ал. 3 т. 3 изрично е записано, че не могат да бъдат основание за доказване правото на собственост протоколи за определяне “предмета на горското стопанство”, издадени въз основа на чл. 22 от Закона за г. от 1922 г. и чл. 20 от Закона за г. от 1925 г.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се твърди че процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение, е за преценка на доказателствата за собственост с оглед разпоредбата на чл. 13 ал. 3 ЗВСГЗГФ. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В изложението такава противоречива съдебна практика не е посочена. Практиката на административен съд изразена в решение № 9* от 08.11.2005 г. по адм. д. № 5897/05 г. на ВАС ІV ГО не е основание за преценка дали касационната жалба е допустима с оглед критериите по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. При формулиране на това основание за допустимост на касационно обжалване законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на граждански съдилища, тъй като решенията по административни дела не формират съдебна практика по гражданскоправен спор. Решение от 14.05.2003 г. по гр. д. № 646/02 г. на Районен съд гр. К. също не обосновава противоречива съдебна практика, тъй като няма доказателства че същото е влязло в сила. Що се отнася до определения № 17 от 20.01.2009 г. по гр. д. № 3693/08 г. на ВКС ІV ГО и № 29 от 23.01.2009 г. по гр. д. № 4589/08 г. на ВКС ІІ ГО, те са постановени в производство по чл. 288 ГПК, поради което чрез тях не може да се обоснове допустимост на касационната жалба.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 856 от 08.04.2009 г. по гр. д. № 821/08 г. на Окръжен съд гр. Б..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: