3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1356
гр. София, 01.12.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5858 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Н. против решение № 111/21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 186/2014 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, доколкото е насочена против решението на окръжния съд в частта, с която съдът се е произнесъл по неоценяемия иск за установяване по съдебен ред на трудов стаж.
С въззивното решение, съдът е приел, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, в която районният съд е признал за установено, че ищецът има допълнителен служебен /трудов стаж в размер на 513 дни на длъжността „Н.” при Г. д. „И.на н.” въз основа на положен извънреден труд за периода от 01. 04. 1995 г. до 30. 06. 2013 г. и допълнителен осигурителен стаж в размер на 252 дни на същата длъжност въз основа на положен извънреден труд за периода от 01. 01. 2005 г. до 30. 06. 2013 г. Съдът е приел, че този иск е недопустим. Мотивите на въззивния съд са, че иск за установяване на факт е допустим само в случаите, предвидени в закон, а относно установяване на трудовия стаж е в сила Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, като този закон урежда специалните предпоставки за предявяване на иска, страните в производството и специален ред за разглеждане на делата. Освен гореизложеното, съдът е приел и че липсва на правен интерес за предявяване на иска, тъй като самият закон в чл. 212, ал. 2 от ЗМВР зачита за трудов стаж времето на платения годишен отпуск, вкл. по този ред следва да бъде зачетено и времето, признато за установено на допълнителен платен годишен отпуск с настоящото решение. По изложените съображения, окръжния съд е приел, че решението на районният съд в тази част следва да бъде обезсилено, а производството да бъде прекратено.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се правен въпрос, налице ли е правен интерес от водене на установителен иск за установяване на трудов и осигурителен стаж преди прекратяването на трудово/служебно правоотношение. На първо място, за да е основание за допускане до касационно обжалване поставен от касатора правен въпрос, същия следва да е относим към спора, т.е. въззивния съд да е формирал правни изводи по този въпрос, за да разполага касационния съд с процесуалната възможност да прецени наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая съдът не се е произнесъл по така формулирания от касатора правен въпрос, напротив, мотивите за да приеме, че предявения иск е недопустим са различни от поставения процесуалноправен въпрос. Липсата на относимост на правния въпрос към спора /произнасянето на въззивния съд/, води и до липса на предпоставки за допустимост на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 111/21.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 186/2014 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.