ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1357
София, 27.11. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3221 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Д.П. като процесуален представител на И. М. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд /В./ от 19.ІІІ.2013г. по в.гр.д. № 3633/2012г. само в обезсилващата и прекратителната му части.
Ответникът по касационната жалба [фирма] В. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез юрисконсулт Ив.В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение в обжалваната му част В. е обезсилил решението на В..РС по гр.д. № 7854/2011г. в отхвърлителните му части по претенциите на И. М.П. и е прекратил производството: по искането ответното дружество да възстанови предходното, преди увреждането, положение чрез изместване на таблото с електромера на предходното преди увреждането положение, като е постановил изпращане на заверено копие от делото в тази част на ДКЕВР за произнасяне по подведомственост; и по предявените от И. М.П. срещу дружеството претенции за присъждане на 49.83лв., представляващи надвзета сума по статия пренос ниско напрежение за периода 24.ІХ.2010г. – 16.ІІІ.2012г., представляваща 41/575 ид.части от начислената 0.3772лв. по 15439 квтч с 20% ДДС по приложена фактура, и за присъждане на 900лв. обезщетение по чл.48 ал.1 вр. с чл.46 от ОУ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че доколкото първата претенция е за осъждане на ответника да премести средството за търговско измерване на определеното за това според ищеца място, по същността си това е искане /жалба/ на ползвател на мрежи и съоръжения срещу оператор на преносни и разпределителни мрежи и съоръжения, т.е. претендира се точно изпълнение на задължение по Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, при което и предвид разпоредбата на чл.22 ал.1 т.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/ компетентна да се произнесе е ДКЕВР по предвидения в глава седма раздел първи от посочената Наредба ред. Претенциите за присъждане на надвзета сума и на обезщетение са преждевременно предявени поради липсата на произнасяне от ДКЕВР по въпроса относно местоположението на средството за търговско измерване и съответствието му с изискванията на чл.45 и чл.46 от Общите условия.
В изложението на И. М.П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „разпоредбата на чл.22 ал.1 т.1 ЗЕ намира ли приложение между всички участници във веригата производител –доставчик, потребител на енергийния пазар – краен снабдител – краен потребител или тази разпоредба изключва крайния потребител, по който въпрос липсвала практика и се налагало тълкуване за преодоляване на непълнотата, неяснотата и противоречието на закона.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по единствения поставен от касатора въпрос. Разпоредбата на чл.22 ал.1 т.1 ЗЕ, според която ДКЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни/разпределителни мрежи, свързани с изпълнение на задълженията им по този закон, предвид и дадените в пар.1 т.41а и т.41б от Допълнителните разпоредби на ЗЕ легални определения на понятията „ползвател на мрежа” /физическо или юридическо лице – ползвател на електропреносна /електроразпределителна мрежа, доставящо еленергия в електропреносната/електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа/ и „потребител на енергийни услуги” /краен клиент, купуващ енергия от доставчик и/или ползвател на преносна/разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия/, не изключва крайният потребител, тя е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. В такъв смисъл са и разпоредбите на Общите условия на договорите за пренос на еленергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество, одобрени от ДКЕВР /виж определението в него на понятието „ползвател на мрежата” – чл.4 т.7/. С оглед на това и тъй като въпрос по решаващия извод на въззивния съд относно подведомствеността на претенцията на ищеца във връзка с местоположението на средството за търговско измерване не е релевиран като основание за допускане на касационно обжалване, касационно обжалване не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 150лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, ГО, осми състав, № 527/19.ІІІ.2013г. по гр.д. № 3633/2012г. в обжалваните му обезсилваща и прекратителни части.
ОСЪЖДА И. М. П. от [населено място] да заплати на [фирма] В. 150лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: