О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1357
София, 15.12.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1324/2009 година и за да се произнесе съобрази следното
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 351 от 1.06.2009 г. по гр.д. № 276/ 2009 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Й. Ц. П. и Г. Н. П. против Е. Х. С. за признаване на ищците за собственици на ? ид. ч. от парцел **** в кв.35 по плана на с. А., представляващ празно дворно място от 1113 кв.м., както и за отмяна на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./ на нот.акт № 40, том ІІ, дело № 449/ 4.06.1996 г. по отношение на ? ид.ч. от същия имот.
Ищците са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат, че то постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Относно допустимостта на жалбата по материалноправния въпрос се позовават на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност- ППВС № 5/ 72 г. и ППВС № 8/80 г., като и по процесуалния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест и за приложението на чл.182, ал.1, б.” д” ГПК /отм./- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Навеждат се и доводи за нищожност на придобивната сделка, от която черпи права ответникът
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
С договор за продажба на наследство от 1998 г. ищците са закупили от Р. П. останалото от съпруга й В. П. наследство, като твърдят, че в това наследство са се включвали и претендираните от тях ? ид. ч. от процесния имот. Поддържат че имотът е придобит по време на брака на съпрузите и представлява съпружеска имуществена общност. Представени са договор от 1971 г., с който В. П. е дарил имота на сина си С. П. , като и нот. акт от 1996 г., с който С. П. продал имота на настоящия ответник Е. С. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че не е доказано имотът да е с режим на съпружеска имуществена общност и затова го разглежда като лична собственост на съпруга В, който е извършил валидно дарение на целия имот в полза на сина си с договора от 1971 г., а последният го прехвърлил на ответника също с валиден договор от 1996 г. При това положение е направен извод, че процесният не се е включвал в наследството на В. П. , така че и съпругата му не би могла да притежава като наследствени права ? ид. ч. от това наследство и да ги прехвърли на ищците.
Ищците не уточняват, защо според тях Р. П. наследява ? ид.ч. от имуществото на съпруга си, но твърдят, че имотът е бил съпружеска общност и разпореждането с имота без съгласието на съпругата било нищожно /ако се касае за СИО, при смърт на съпруга през 1987 г. и при едно дете Р би получила като наследство 1/4, а не 1/2 ид.ч. от имота./
Според касаторите същественият за делото материалноправен въпрос бил свързан с това дали имотът е представлявал съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи, както и че по този въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с практиката, установена с цитираните ППВС № 5/ 72 г. и № 8/ 80 г. От данните по делото обаче и от изложените от ищците факти и обстоятелства е видно, решението на въззивния съд не е в противоречие, а съответства на задължителното тълкуване, дадено от Пленума на Върховния съд. Тъй като липсва формален акт за придобиване на имота , очевидно ищците се позовават на това, че същият е придобит по давност, изтекла по време на брака на двамата съпрузи- т.2 от ППВС № 8/80 г. Това твърдение обаче по делото е останало недоказано, тъй като осъществяването на този придобивен способ не е установено нито с цитирания нотариален акт по обстоятелствена проверка / съгласно приложенията към н. акт № 11/ 24.11.1971 г./, нито с други доказателства, установяващи кога е сключен бракът между В, кога е установено владение върху имота и кога е изтекъл срокът на придобивната давност.
Горното е дало основание на въззивния съд да приеме, че В. П. се е разпоредил с изцяло свой имот и при смъртта му този имот не е бил включен в наследството, за да може преживялата съпруга да го наследи, а след това с договора по чл.212 ЗЗД да прехвърли собствеността му на ищците.
В изложението се поставя като определящ за изхода на делото и въпроса за това, че продажбата на имота от С. П. на ответника и съответно съставеният за това нотариален акт и нотариалното действие са нищожни, тъй като продавачът е можел да се подписва и не е било необходимо да полага пръстов отпечатък. С оглед изхода по главния иск обаче ищците нямат правен интерес от това твърдение, тъй като дори и да се разкрие исканата нищожност, това няма да доведе до връщане на имота в патримониума на наследодателя, респ. на праводателката на ищците Р. Т. съображение налага извода, че въпросът за нищожността на нотариалното действие не е съществен за изхода на делото и не може да обоснове допустимост на касационното обжалване. Същото се отнася и до твърденията за нищожност на продажбата, тъй като поначало съдът не е бил сезиран с такъв иск, нито с искане за преюдициално произнасяне, а по изложените съображения това би било и недопустимо поради отсъствието на правен интерес за ищците.
Не е налице основание за допускане на обжалването и по процесуалните въпроси, тъй като в тази част всъщност касаторите развиват касационни оплаквания за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила, които не могат да се обсъждат на този етап от производството, имащ за предмет основанията по чл.280, ал.1, а не тези за неправилност на решението по чл.281 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касацонното обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 351 от 1.06.2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: