3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1358
С., 16.12. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 830/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Р. И. и К. М. М. против въззивно решение от 07.02.2011 г. по гр. дело № 2088/2010 г. на Варненски окръжен съд, с което [община] е осъдена да заплати на всеки един от жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди от осъществена от Община [населено място] дискриминация изразяваща се в недопускането им в сградата на общината по силата на заповед № 1177/01.09.2006 г. в размера на още по 1000 лв., над присъдените от първоинстанциянния съд 1000 лв., или общо на всеки един по 2000 лв. и оставил в сила решение № 115/03.08.2010г. по гр. дело № 400/2006 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 71, ал. 1, т. 2 З.. за разликата до предявения размер 10 000 лв. за всеки един от жалбоподателите.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят материалноправния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението с твърдение, че съдът не е отчел естеството, значимостта и интензитета на действително причинените им морални вреди, с което извода относно определения размера на обезщетението е изведен в противоречие с ППВС № 4/23.12.1068 год. – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Община [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 71, ал. 1, т. 3 З.. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с ППВС № 4/68 г., т. 11, според която справедливостта като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, които за всеки отделен случай са различни. Съдът преценява доказателствата като се ръководи от общоприетите принципи за морал, начина но който увреденото лице субективно е понесъл вредата преценявайки стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта, дефинитивно определена в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни факти и обстоятелства. Когато съдът е съобразил всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост и неговата характеристика в най-пълна степен да компенсира увредения.
С обжалваното решение, при определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил конкретните прояви на дискриминация по отношение на жалбоподателите, периода на действие на процесната заповед, търпените неудобствата от засегнатите лица, от което следва, че принципа на справедливост е приложен в съответствие със задължителната съдебна практика на ВКС. Това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.02.2011 год. по гр. дело № 2088/2010 год. на Варненски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ