ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1358
София, 26.10.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 486 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Д. като процесуален представител на Е. СГС от 30.VІІ.2010г. по гр.д. № 1042/2010г.
Ответницата по касационната жалба М. М. Ч. – П. от София в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
АСП – ДСП „С.” София не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение СГС е отменил решението на СРС от 07.VІІІ.2009г. по гр.д. № 1498/2006г. в частите относно вината за разстройството на брака, родителските права по отношение на детето Ф. Е. П. , реж5има на лични контакти с бащата на децата Ф. П. и М. Е. П. и относно издръжката на детето Ф. и вместо него е постановил друго, с което е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните имат и двамата съпрузи, предоставил е родителските права по отношение на Ф. П., роден на 04.І.1996г., на бащата, определил е режим на лични контакти между детето и майката, която да го взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя с преспиване и през лятото през първите 15 дни на юли и първите 15 дни на явгуст, като взема и връща детето от дома на бащата, определил е режим на лични отношения между детето М. и бащата, който да го взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, както и през лятото през вторите 15 дни на юли и вторите 15 дни на август, и е осъдил М. Ч. – П. да заплаща на Ф. П. лично и със съгласието на баща му 100лв. издръжка, като е оставил в сила първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части относно родителските права по отношение на детето М., предоставени за упражняване на майката, относно присъдената за това дете 60лв. издръжка в тежест на бащата и относно предоставеното на жената ползване на семейното жилище.
Касационната жалба е срещу въззивното решение в частите му относно родителските права по отношение на детето М., относно ползването на семейното жилище и относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В частта относно вината и на касатора за разстройството на брака въззивният съд е приел, че тя се изразява в обстоятелството, че той продължително не работел, не осигурявал издръжка за семейството, в участието му в спорове и конфликти със съпругата си и с нейни близки, в псувни, заплашвания и обиждания на нейния баща и в неполагане на достатъчно усилия за запазване на брака и за заздравяване на съпружеските отношения. Относно родителските права по отношение на детето М. е прието, че те следва да бъдат предоставени за упражняване на майката. Взето е предвид с оглед интереса на детето, че то е привързано към майката, адаптирало се е при нея, тя полага достатъчно и адекватни грижи за него, настъпилото отчуждение между него и детето Ф., което от 2007г. живее при бащата, различните им характери, интереси и отношение към нещата от живота, нетърпимост към желанията на другия, спорове и дори спречквания и агресия помежду им, които обстоятелства са важни причини за отделното им живеене. Относно ползването на семейното жилище е прието, че ответникът, сега касатор, не е заявил искане ползването да бъде предоставено на него, напуснал го е, устроил се е в жилище под наем с детето Ф., при желание на детето да не се връщат в старото жилище, а и той разполага с друго жилище в София, в което живее майка му.
В изложението на Е. М.П. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата, били: за интересите на децата – на какви критерии трябва да се основава преценката на съда /т.1 от ПП 1/1974г. и решение № 82/75г. на ОСГК/; за значението на укоримото от морална гледна точка поведение на майката – решен в противоречие с едно решение на състав на ВС; за съвместното живеене на децата и предпоставките за разделянето им /т.ІІІ от ПП 1/1974г. и едно решение на състав на ВС/; задължително ли е изслушването на родителите и на непълнолетните деца, на децата, навършили 10 години, и на близки на семейството /ПП 1/1974г./.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторът не е поставил конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, обусловил решаващите му изводи относно предоставянето на родителските права по отношение на детето М. на майката – не е посочено в какво се изразява противоречието между даденото в атакуваното решение разрешение и разрешението относно критериите за това, на които следва да се основава преценката на съда, дадено в ПП 1/1974г. Съдът е съ образил постановките в Постановлението, като е преценил най – добрия интерес на детето с оглед посочените в него критерии родителски качества, полагане на грижи и умението им за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване на знания и др., морални качества, социално обкръжение и битови условия, пол и възраст на децата, привързаност помежду им и към родителите и др., съобразил е и становищата на децата и на родителите им, заявени при изслушването им, и е направил пространна обосновка на изводите си, че родителските права върху М. следва да бъдат предоставени за упражняване на майката и че са налице важни причини децата да живеят разделени. Не е налице при това положение основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване. А както вече бе посочено, касационният съд не е оправомощен служебно да извлича съществените за изхода на спора процесуалноправни или материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд. Освен това следва да се посочи, че въпреки даденото му от въззивния съд указание касаторът не е конкретизирал и основанията за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК. Касационната му жалба е бланкетна – без посочване в какво се изразяват същественото нарушение на съдопроизводствените правила и необосноваността, което е пречка за проверка и на правилността на въззивното решение съобразно разпоредбата на чл.290 ал.2 от ГПК при допускане на касационно обжалване и разглеждане на жалбата по същество. Ето защо касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация разноски не се присъждат, тъй като не са представени доказателства тя да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-ри брачен въззивен състав, № 4096 от 30.VІІ.2010г. по гр.д. № 1042/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: