О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1359
София, 02.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1015/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Прокуратурата на Република България чрез К. Кожухаров-прокурор в Апелативната п. гр. С. е обжалвала решението на Софийския апелативен съд от 14.11.2008г по гр.д. № 899/2008г в частта в която е отменено решението на Видинския окръжен съд от 29.02.2008г по гр.д. № 613/2007г в отхвърлената част на иска до 7 000 лева и в тази част е постановил ново решение. С него въззивният съд осъдил П. на Република България да заплати на С. М. С. на основание чл.2 т.2 ЗОДОВ сумата 7 000 лева,представляваща обезщетение за претърпяни от незаконно обвинение в извършване на престъпление и образуваното наказателно производство е било прекратено поради това,че деянието не е било извършено от лицето,неимуществени вреди. Върху главницата е начислил и следващата се законна лихва,считано от 26.10.2006г до окончателното издължаване на сумата.
В изложението към касационната жалба се поддържа ,че материално правния въпрос-размерът на присъденото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-бил разрешен в противоречие с практиката на съдилищата в страната-Р № 82 от 8.10.2003г по гр.д. № 90/2003г на Бургаския апелативен съд, Р № 999 от 01.08.2005г по гр.д. № 457/2004г ВКС тричленен състав на 4 Г. О., Р от 10.11.2008г по гр.д. № 1209/2008г на САС- и че това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допустимост на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд и прие следното:
Искането не е основателно.
По делото е било установено,че Видинската п. повдигнала срещу С. М. С. обвинение в това,че за времето от 14.03.2001г до 20.08.2003г в гр. В. бил обсебил движими вещи на стойност 49 248.64 лева като неправомерно се бил разпоредил с вещи обременени със залог,без да запази правата на заложния кредитор- ТБ „България Инвест” АД клон гр. В. престъпление по чл.206 ал.2 пр.ІІро във вр. С ал.1 НК.
Дознанието срещу него било образувано през 2003г,а обвинителният акт бил внесен в съда на 18.04.2004г,който с определение от 2005г като прекратил делото, върнал производството за до раследване. Както е посочено в Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.10.2006г „В хода на проведеното допълнително разследване не се събират достатъчно доказателства заа виновността на обвиняемия” и за това производството е било прекратено на основание чл. 242 ал.1 НПК във вр. с чл.243 ал.1 т.1 НПК-т..е. че деянието не е съставлявало престъпление.
По делото е имало доказателства че ищецът тежко е изживял незаконните действия на П. и за това като обезщетение за претърпяните болка и страдания,въззивният съд определил обезщетение в размер на 7 000 лева
Това че по други дела размерът на обезщетението е различен, не сочи на различна и противоречива съдебна практика. Нормално е да има различия в степента на изживяванията при различните случаи. Точо поради това всеки съд решава конкретно дело и конкретно определя размерът на обезщетенията за претърпяни неимуществени вреди.
По настоящето дело решаващият съд е приел че справедливият размер по смисъла на чл.52 ЗЗД е именно сумата 7 000 лева.
За това Върховният касационен съд счита,че не е допустимо касационно обжалване в уважената част на иска и на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 14.11.2008г по гр.д. № 899/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: