ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 136
гр. София, 10.03.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на четвърти март, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №3643/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-София срещу решение №182 от 28.06.2013 г. по в. т.д. № 233 /13 на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №2от 01.02.2013 г. по търг.д. №84/2012 на ОС-Търговище В ЧАСТТА с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Т. Глас България Е. –гр. Т. , в частта за разликата между уважената част в размер на 73 323,38 лева и пълнопредявения размер от 179 091,74 лева, и е отменено същото решение в уважителната част и вместо него е постановено отхвърляне на иска и за сумата от 73 323,38 лева.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна „Т. Глас България Е. –гр. Т. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд е приел, че на 01.06.2009 г. между ищецът Р. България АД като фактор и подпомагащата ответника страна [фирма]-гр.В. като доставчик на услуги е сключен договор за факторинг с предмет прехвърляне от последния на банката-фактор на настоящи и бъдещи вземания по фактури с отложени плащания по търговски договор сключен с ответника [фирма] срещу осигурени от фактора на доставчика банков ресурс и при определено за фактора възнаграждение за това. Според съда така сключеният договор за факторинг е рамков по своята природа, доколкото за всяка бъдеща извършена доставка доставчикът предлага съответните фактури на фактора посредством индивидуално писмо за прехвърляне на вземанията по нея и еднодневно писмено предизвестие за всяко конкретно финансиране като факторът по своя преценка може да авансира доставчика като по този начин приеме всяко едно прехвърляне на вземанията по отделните фактури. Следователно ищецът като фактор не става автоматично титуляр на всяко едно възникнало след датата на сключване на договора за факторинг вземане на доставчика [фирма] към платеца, а за това е необходимо наличието на последващи цесии на всяко едно вземане по предложената за одобрение и изкупуване конкретна фактура. Не се спори,че процесните фактури са били предложени от доставчика и надлежно одобрени чрез изкупуване от страна на фактора на вземанията по тях. В този смисъл обаче, според решаващия орган, за да има действие факторингът и спрямо длъжника-платец е необходимо не само общо уведомление от страна на доставчика-цедент до длъжника за сключения договор за фактор, с предмет прехвърляне на бъдещите вземания на кредитора на възникнали на база тези отношения, но е необходимо още и такова уведомление до платеца-длъжник и за всяко едно цедиране на отделното вземане непосредствено след извършването на всяка една отделна цесия в полза на фактора. Ето защо, след като ответникът не е бил уведомяван от неговия първоначален кредитор поотделно за цедирането на фактора на всяко едно вземане по отделните фактури, а вместо това самият цедент-доставчик му е изпращал фактурите с платежни инструкции за плащане по негова банкова сметка на дължимите суми по тях, то за ответника тези последващи цесии на конкретни вземания възникнали след уведомлението за сключване на договора за факторинг, имащ силата само на рамков такъв, нямат действие спрямо него, от което следва, че плащанията му по част от фактурите до размера на сумата от 73 323,38 лева в полза на доставчика-негов първоначален и единствен кредитор са надлежно извършени и са противопоставими на претенцията на фактора за повторното им извършване спрямо него.Същото се отнася и до извършените прихващания по останалите процесни фактури извършени със споразумения сключени между ответника и доставчика на услугите-цедента [фирма] съответно на 18.11.2011 г. и 01.02.2012 година. За настъпването на погасително действие спрямо длъжника-ответник на така извършените прихващания следва да се отчете и липсата на потвърждаване на цесията от страна на лице надлежно представляващо длъжника [фирма] като условие за непротивопоставимост на този погасителен способ в отношенията с цедента по отношение вземането на фактора, доколкото в тези отношения се прилага разпоредбата на чл. 103 ал.3 ЗЗД. По изложените съображения съдът е счел исковата претенция на банката-ищец срещу ответника за изцяло неоснователна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: за приложението на разпоредбите на чл. 99 ЗЗД относно прехвърлянето на вземания и по отношение на уредбата на правоотношенията възникнали на основание договор за факторинг. Навежда се довод, че този въпрос се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касация, съгласно чл. 280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК т. 4.: Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В случая, с оглед само споменаването на факторинга като вид банкова дейност в чл.2 ал.2,т.12 ЗКИ и липсата на съдебна практика е налице основание да се приеме, че правният въпрос за приложението на разпоредбите на чл. 99 ЗЗД относно прехвърлянето на вземания и по отношение на уредбата на правоотношенията възникнали на основание договор за факторинг е от значение за развитие на правото, с оглед непълната правна уредба и необходимостта да се създаде съдебна практика по прилагането й.
По изложените съображения, съдът счита, че е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№182 от 28.06.2013 г. по в. т.д. № 233 /13 на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма]-София да внесе по сметка на ВКС сумата от 3581,84 лева-държавна такса в едноседмичен срок от съобщаването и да представи документ за това по съдебното дело в същия срок.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.