О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 10.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1189 по описа за 2019г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Дървопреработване” ООД, [населено място], представлявано от адв. Р. В., срещу решение № 76 от 10.01.2019г. по т.д. № 2588/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 327 от 09.02.2018г. по т.д. № 4673/2016г. на Софийски градски съд, ТО, 7 състав в частта, в която е отхвърлен предявеният от касатора против „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел” АД иск за неустойка за забава за периода от 21.10.2013г. до 25.04.2016г. за разликата над 7 127,99 лева до 97 247,41 лева.
Касаторът излага довод за неправилност на извода на въззивния съд, че споразумението от 21.10.2013г. обвързва цедента „Поликомфорт” ЕООД поради липсата на противопоставяне с оглед извършените въз основа на споразумението плащания. Поддържа, че посоченото споразумение не е подписано от посоченото в него като представител на това дружество лице и е нищожно на основание чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД поради липса на съгласие, с оглед на което не поражда целеното в него действие и не може да бъде потвърден. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл.194, ал.2, изр.2 ГПК не е изключил от доказателствата по делото неистинския документ – споразумението от 21.10.2013г. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Нищожен ли е поради липса на съгласие договор, когато не е известен авторът на едното волеизявление по него?
2. Подлежи ли на потвърждаване нищожна сделка по реда на чл.301 ТЗ?
3. Приложим ли е чл.301 ТЗ спрямо действия и правни сделки, чийто автор не е известен?
Касаторът твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като сочи определение № 15 от 13.01.2015г. по т.д. № 190/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 662 от 25.10.2010г. по т.д. № 252/2919г. на ВКС. Поддържа още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед необходимостта от преодоляване на неяснота относно приложното поле на чл.301 ТЗ. Излага и съображения за очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като нито един от поставените въпроси не е от значение за изхода на делото. Сочи, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са посочени решения, с които се решават по същество правни спорове, а са посочени единствено определения, с които не се допуска касационно обжалване. Поддържа, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въззивният съд е разрешил въпроси, свързани с приложението на нормата на чл.301 ТЗ, по която има достатъчна по обем и непротиворечива съдебна практика. Оспорва и довода за очевидна неправилност на въззивното решение. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е споделил изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и е препратил на основание чл. 272 от ГПК към тях. Изложил е и съображения за неоснователност на изложените с жалбата възражения. Посочил е, че съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Счел е за безспорен по делото факт, че подписите в споразумението за В. Н. като представител на „Поликомфорт” ЕООД не са положени от него. Приел е, че „Поликомфорт” ЕООД е узнало за споразумението най-късно към момента на извършените въз основа на него плащания, но не се е противопоставило. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод, че липсата на противопоставяне от страна на посоченото дружество досежно правните последици на процесното споразумение легитимира обвързващото действие на регламентирания в него ред за заплащане на просрочените задължения, както и параметрите на дължимата неустойката.
Въззивният съд се е позовал на трайната съдебна практика, според която при търговските сделки, сключени при липса на представителна власт, е налице висяща недействителност до узнаване и непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без представителна власт. Изложил е съображения, че за разлика от предвидената с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД висяща недействителност в облигационното право, при която сделката, сключена без представителна власт на представителя не може да породи действие, докато не бъде потвърдена от лицето, от името, на което е сключен договорът, търговецът, от името на когото е сключен договор без представителна власт, следва да се противопостави изрично след узнаването му, или с други думи, при възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави веднага след узнаването за сключването на договора. Приел е, че в случая установените по делото факти изключват хипотезата на противопоставяне на търговеца, поради което и действието на споразумението се запазва.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формурираните от касатора материалноправни въпроси са поставени във връзка с твърдението на касатора за нищожност на споразумението от 21.10.2013г. поради липса на съгласие, противно на приетото от въззивния съд, че това споразумение като сключено от името на търговеца от лице без представителна власт не е нищожно, а поражда действие за търговеца, освен ако същият се противопостави веднага след узнаването му. Поставените от касатора въпроси не са съобразени с обстоятелството, че в случая процесното споразумение е сключено от търговски дружества и поради това обстоятелството дали подписът, положен за едно от дружествата, е на посоченото в споразумението лице, касае въпроса за наличието на представителна власт на лицето, направило изявление от името на дружеството. Поради това релевантен като обуславящ решаващите изводи на въззивния съд е въпросът за приложението на чл.301 ТЗ спрямо споразумение, подписано от лице, по отношение на което липсват доказателства да представлява търговското дружество – ищец. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС – решение № 46 от 27.03.2019г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 30 от 08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 114 от 26.07.2013г. по т.д. № 255/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. и др., според която, дори и издадена фактура да не е подписана от лице, за което да може да се направи извод, че представлява търговеца, при липса на противопоставяне от последния на съставената фактура веднага след узнаването ?, съгласно чл.301 ТЗ фактурата може да установи сключването или изпълнението на договора. Това разрешение е възприето и в хипотезата, в която фактурата не е подписана от търговеца, но е осчетоводена от него, включена е в дневника за продажбите по ДДС и по нея е ползван данъчен кредит. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е съобразил, че макар споразумението, сключено между цедента „Поликомфорт” ООД, представляван от В. Н., и ответника „Лайтхаус Голф Енд Спа Хотел” АД, да не е подписано от посочения представител на цедента, доколкото това дружество не се е противопоставило на сключеното от негово име без представителна власт споразумение, за което е узнало най-късно към момента на извършените въз основа на него плащания, същото го обвързва. Посочените в изложението определение № 15 от 13.01.2015г. по т.д. № 190/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. и определение № 662 от 25.10.2010г. по т.д. № 252/2919г. на ВКС, ТК, II т.о. не представляват практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са постановени в производство по чл.288 ГПК и не съдържат разрешаване на релевантните за изхода на настоящото дело материалноправни въпроси. Поради това не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед формираната постоянна практика по приложението на чл.301 ТЗ, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на по 3120 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 76 от 10.01.2019г. по т.д. № 2588/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА „Дървопреработване” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ж.к. „Изгрев, [жилищен адрес]0, представляван от адв. Р. В., [населено място], [улица], ет.4 да заплати на „Лайтхаус Голф енд Спа Хотел” АД, ЕИК[ЕИК], [улица], ет.3, офис 5 сумата 3120 лева /три хиляди сто и двадесет лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: