3
Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 11.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д.
ч.гр.дело № 2101/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 8183 от 15.08.2012 г. на Х. Г. Ч. от [населено място] срещу разпореждане от 25.04.2012 г. по в.гр.д. № 2528/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в, с което е върната касационната му жалба с вх. № 3759 от 12.04.2012 г. против решение № 247 от 20.02.2012 г. по в.гр.д. № 2528/2011 г. на Софийски апелативен съд, като просрочена. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на разпореждането.
Ответникът по частната жалба М. Стефънс, чрез пълномощника си адв. М. Х. от АК-С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касаторът е депозирал в канцеларията на въззивния съд касационната си жалба след изтичане на срока за обжалване и на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, я е върнал.
Разпореждането е законосъобразно.
Жалбоподателят е уведомен за постановяване на въззивното решение по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК на 01.03.2012 г., чрез К. Г., секретар, която е получила и препис от същото. В него изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Съгласно чл. 283 ГПК жалбата се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число/м. февруари/, срокът изтича в последния му ден. В случая съобщението е връчено на касатора при условията на чл. 46, ал. 1 ГПК на 01.03.2012 г., като срокът за обжалването му, съгласно посочената законова разпоредба, изтича на 01.04.2012 г., но тъй като е неделен ден, срокът за обжалване изтича на 02.04.2012 г./понеделник, работен ден/. Касационната жалба е постъпила в съда на 12.04.2012 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване, поради което правилно въззивният съд е приел, че тя е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване и е процесуално недопустима.
Неоснователно е релевираното възражение в частната жалба, че на частния касатор не е връчено съобщение с препис от въззивното решение при условията на чл. 45 и чл. 46 ГПК, за да започне да тече срокът за касационно обжалване. В тази връзка в частната жалба касаторът твърди, че в случая е налице нередовно връчване на съобщение за въззивното решение, тъй като лицето К. Г., посочена в призовката като негов секретар не му е известно, не представлява друго лице по смисъла на чл. 46 ГПК и той няма представа на кого и защо връчителят е предоставил съобщението, което не му е предадено, поради което за него не е започнал да тече срокът за касационно обжалване. С влязло в сила определение на Софийски апелативен съд № 1429 от 20.06.2013 г. по гр.д. № 2528/2011 г. не е уважено искането му за възстановяване срока за касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК.
Следва да се подчертае, че действително същинско връчване е само личното връчване на адресата по см. на чл. 45 ГПК. Останалите начини на връчване всъщност са уредени в закона фикции или презумпции за връчване. Приемането на съобщението от друго лице със задължението да го предаде на адресата са факти, различни от връчването, но законодателят приема, че ако се осъществят тези различни факти, може да се предположи, че адресатът ще получи съобщението/чл. 46, ал. 1 ГПК/. В разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК законодателят широко е определил кръгът на лицата, които могат да получат съобщение за адресата и това са лица, които са в такива отношения с него, че знаят за колко време той отсъства, имат възможност да го известят и могат да преценят, че ще му предадат съобщението своевременно, тъй като съответните срокове започват да текат от връчване на съобщението, а не от предаването му на адресата. В конкретния случай лицето получило съобщението с препис от въззивното решение на адреса на частния касатор – К. Г., секретар, в хода на производството по делото пред първата и втората инстанции, на същия адрес е получавало и други призовки и съобщения за него, а именно – съобщение за първоинстанционното решение на л. 237 от гр.д. № 7690/2009 на СГС, призовка за страна на л. 21 от въззивното производство по в.гр.д. № 2528/2011 г. на САС, които очевидно са получени от адресата, тъй като той е извършвал и следващите се процесуални действия. Т.е. в конкретния случай лицето К. Г. се явява такова, което е от кръга на лицата по см. на чл. 46, ал. 2 ГПК, на което могат да се връчват съдебните книжа за адресата при наличие на негово съгласие затова. Това е така, тъй като в тази норма на закона законодателят предполага, че лицето, което се е съгласило да приеме съобщението за адресата е в такива отношения с него, че знае за колко време той отсъства, има възможност да го извести и може да прецени, че ще му предаде съобщението своевременно. Затова той установява презумпцията, че адресатът е получил съобщението в момента на връчването и съответните процесуални срокове за адресата започват да текат от връчването. Установената презумпция е оборима, но адресатът не може да доказва, че съобщението не му е предадено. Адресатът може да обори презумпцията за връчване само ако поиска възстановяване на срока, поради това че е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. В конкретния случай, както се посочи по-горе, тази презумпция не е оборена, тъй като молбата на частния касатор Х. Ч. по чл. 64, ал. 2 ГПК е оставена без уважение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице твърдяното нередовно връчване на съобщението за въззивното решение по реда на чл. 46 ГПК, поради което частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане като постановено в съответствие със закона, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 25.04.2012 г. по в.гр.д. № 2528/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :