2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 14.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..……………..……. и с участието на прокурора ……………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 35 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частна жалба с вх. № 664/27.ХІІ.2012 г. на Я. Н. от [населено място], Софийско, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от САК против определение № 736 на състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение от 26.ХІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 736/2012 г., с което – „на основание чл. 274, ал. 4-във вр. чл. 280, ал. 2 ГПК” – е била оставена без разглеждане неговата частна касационна жалба против въззивното определение на СГС, ТК, от 17.ІХ.2012 г. по гр. дело № 10292/2012 г., потвърждаващо първоинстанционно разпореждане по чл. 130 ГПК за връщане на исковата му молба, по която е било образувано първоинстанционното пр-во по гр. дело № 30310/2012 г. по описа на СРС, ГО, 68-и с-в.
Оплакванията на частния жалбоподател са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на предходния състав на ВКС – поради необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му, а „при условията на евентуалност” – отменяването му „по повод на всеки един от исковете”, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия в образуваното пред ВКС пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Инвокиран е довод, че „съобразно изискванията на ГПК, ищецът сочи, но съдът дължи провери и да определи цената на иска за всеки иск поотделно, како при погрешно посочена цена от ищеца или непосочена такава за всеки отделен иск, се прилага чл. 70 или се дават допълнителни указания за констатирани нередовности.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното пр-во по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, настоящата частна касационна жалба на Я. Н. от [населено място], Софийско ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предходният тричленен състав на ВКС е изложил обстойно мотивирани съображения относно това защо частната касационна жалба на Я. Н. не следва да бъде разглеждана по същество, т.е. защо въобще не подлежи на преценка евентуалното наличие на приложно поле на частното касационно обжалване. В процесния случай частният жалбоподател-ищец няма твърдение, че погрешно е определил в исковата си молба т. нар. „цена на иска” в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/. Съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК за предявените с една молба алтернативно „или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск”. Следователно, ако вместо за главния, би следвало да се определи цена на евентуално съединеният конститутивен иск, чиито предмет е било съдебно разваляне на процесния договор за продажба на дружествени дялове от 20.VІ.2007 г., тя, по аргумент от текста на чл. 69, ал. 1, т. 4, предл. 3-то ГПК, отново не би надхвърляла 250 лв. /двеста и петдесет лева/. Що се отнася до кумулативно съединеният осъдителен иск с предмет „връщане на 25 дружествени дяла”, от разпоредбите на чл. 72, ал. 1- във вр.чл. 69, ал. 2 ГПК по необходимост следва, че цената на тази претенция не надхвърля сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/, като е ирелевантно обстоятелството събрана ли е била реално от първостепенния съд такава държавна такса или не. В заключение, щом цената на който е да е от обективно съединените искове на Я. Н. срещу ответника А. Ш. не надхвърля законоустановения минимум от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, съображението на предходния тричленен състав на ВКС, че въззивното определение на СГС, потвърждаващо разпореждането на първостепенния съд по чл. 130 ГПК, не подлежи на касационен контрол е допустимо и правилно /законосъобразно и обосновано/, поради което то ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 736 на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение, от 26.ХІ.2012 г., постановено по ч. т. дело № 736/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2