О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр.София, 16.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4066 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. А. Х. и И. Л. Х. против решение № 3135 от 18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1299 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-40-111 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 15063 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 40 състав, за отхвърляне на предявения от касаторите срещу [фирма] иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за ползване на топлопровод, преминаващ през собствения им имот, намиращ се в [населено място], м. „В.-ВЕЦ С.”, , за периода от 27.02.2008 г. до 26.02.2013 г.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Желаят да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без обаче да формулират конкретен въпрос.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са поискали от съда да осъди топлофикационното дружество да им заплати на основание чл.59 от ЗЗД обезщетение за ползването на топлопровод, преминаващ през собствения им имот. Съдилищата са отхвърлили иска, тъй като са приели, че дружеството ползва имота на ищците не без основание, а по силата на сервитутно право, възникнало съобразно чл..60, ал.2, т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/отм./. Това сервитутно право включва и сервитутна зона върху земята-чужда собственост, в която зона енергийното предприятие може да прокарва, да изгражда, да поддържа и ремонтира съответното съоръжение в размери, съобразени с изискванията за безопасна експлоатация. Правото се е запазило с влизане в сила на Закона за енергетиката съгласно параграф 26, ал.1 от ПЗР от този закон. Във връзка с тези мотиви на съдилищата касаторите не са формулирали никакъв правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело. Посочването на такъв правен въпрос представлява общо основание за допускане на касационното обжалване и дава възможност на касационния съд да упражни правомощието си за селектиране на касационните жалби. Затова липсата на формулиран въпрос е достатъчна причина за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол/ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3135 от 18.04.2016 г., постановено по гр.д. № 1299 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-40-111 от 15.09.2014 г. по гр.д. № 15063 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, I Г.О., 40 състав, за отхвърляне на предявения от П. А. Х. и И. Л. Х. срещу [фирма] иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за ползване на топлопровод, преминаващ през собствения им имот, намиращ се в [населено място], м. „В.-ВЕЦ С.”, , за периода от 27.02.2008 г. до 26.02.2013 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: