4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
София, 16.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №452/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Ш., срещу определение №533 от 13.12.2019г. постановено по в.ч.т.д. №345/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение №1274/21.10.2019г. по т.д.№92/2019г. на Бургаски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение е неправилно. Твърди се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд по реда на чл.248, ал.1 ГПК е присъдил разноски в полза на ответното сдружение по т.д. №92/2019г. на Бургаски окръжен съд, тъй като в случая с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Сочи се, че въззивният съд не се е произнесъл по направения във въззивната частна жалба довод за липсата на неправомерно поведение от страна на ищцата, по възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар по чл.78, ал.5 ГПК, както и по твърдението на ищцата, че дължимият минимален размер на адвокатското възнаграждение е по чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г. на В.Адв.С. в размер на 300лв., а не по чл.7, ал.2 в размер на 1 354.58лв. без ДДС, както е приел съдът. Претендира се отмяна на въззивното определение и на потвърденото с него определение по чл.248 ГПК на Бургаски ОС, а при условията на евентуалност – намаляване на претендирания от ответното сдружение размер на разноските до сумата от 300лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани пет правни въпроси с твърдение, че обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответното Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” („НББАЗ”), в който се поддържа, че по отношение на поставените от жалбоподателката въпроси не са налице общата и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение №1028 от 16.08.2019г. е прекратено производството по т.д.№92/2019г. на Бургаски окръжен съд поради липса на пасивна легитимация на ответното сдружение „НББАЗ” по предявения срещу него иск от В. Ш. с правно основание чл.516, ал.8, вр. с чл.515, ал.1 КЗ. С определение №1274 от 21.10.2019г., постановено по същото дело, съдът е уважил молбата на ответника по чл.248 ГПК, като е допълнил определението си от 16.08.2019г. в частта за разноските, и е осъдил ищцата В. Ш. да заплати на сдружението сумата от 1 614.70лв., представляващи направените от сдружението разноски по делото с ДДС. Първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 884лв. с ДДС като го е намалил до размер на сумата 1 345.58лв. без ДДС, респ. 1 614.70лв. с ДДС, съобразявайки се с минимума, определен в чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на В.Адв.С.
С обжалваното пред касационната инстанция определение, въззивният състав от Бургаски апелативен съд е потвърдил определението на Бургаски ОС от 21.10.2019г. като е посочил, че ответното сдружение има право на разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК и че правилно първата инстанция е намалила дължимото адвокатско възнаграждение до минималния размер по чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. с оглед цената на иска от 27 186лв. Според въззивния съд неоснователно е становището на жалбоподателката, че минималният размер е от 300лв. доколкото адвокатското възнаграждение е било уговорено и заплатено за процесуално представителство за цялото производство по делото.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице поддържаните в частната касационна жалба основния за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.
Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение въпрос №1: „Като се има предвид, че разноски, които се присъждат на ответника са санкция за неоснователно водене на дело и ангажиране на страната, следва ли да се присъждат в тежест на увреденото лице разноски на застрахователя, в случая НББАЗ в качеството му на компенсаторен орган, при положение, че доверителката ми е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред НББАЗ, като в процедурата по чл.516, ал.1 КЗ и в срока по ал.2, НББАЗ не са се произнесли по предявената претенция, не са постановили отказ за изплащане на обезщетението, нито са предоставили информация за наличието на чужд застраховател, респективно негов кореспондент на територията на страната, съгласно разпоредбите на чл.506 и сл. КЗ, в частност чл.514 КЗ и чл.516 КЗ ?“. Въпросът е изцяло относим към правилността на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация по чл.274, ал.3 вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Въпрос №2: „Следва ли увреденият да заплати разноските на ответника в пълен размер, при положение, че производството по делото е прекратено след подаване на исковата молба поради липсата на надлежен ответник по иска, като извършените от ответника действия по процесуално представителство в производството, в случая НББАЗ, се изразяват единствено в подаване на писмен отговор по реда на чл.131 ГПК?”, не е значим за конкретното дело, тъй като с потвърденото от въззивния състав определение на Бургаски ОС е прието, че на ответника не следва да се присъждат разноски в пълен размер и същите са намалени на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Въпросите: №3. „Следва ли в този случай съдът да се съобрази с разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който минимално определения размер на адвокатското възнаграждение за подаване на писмен отговор е в размер на 300 лв. ?“ и № 4. „Следва ли в този случай съдът да се съобрази с разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредбата за адвокатските възнаграждения и да присъди разноски въз основа на заявения с исковата молба материален интерес ?“ не са решени от въззивния съд нито в противоречие с практиката на ВКС, респ. с актове на Конституционния съд и на Съда на Европейския съюз, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. на В.Адв.С. е ясна и не се нуждае от тълкуване – тя е приложима при изготвяне на отговор на исковата молба без процесуално представителство, какъвто не е настоящия случай, при който адвокатското възнаграждение е заплатено от ответното сдружение за осъществяване на процесуално представителство по делото.
Не може да обуслови допускане на касация и въпрос №5: „Може ли да се обремени с разноски лице, което няма неправомерно и недобросъвестно процесуално поведение ?“. От една страна разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК „per argumentum a contrario” визира единствено поведението на ответника като предпоставка разноските му да останат в негова тежест. Отделно следва да се има предвид, че съобразно правната теория и съдебната практика, задължение на ищеца е да посочи ответник, пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск, поради което формулираният по-горе въпрос, не покрива и допълнителните селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касация.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответното сдружение сумата 360лв. – заплатен адвокатски хонорар с ДДС за изготвяне на отговор на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №533 от 13.12.2019 г. постановено по в. ч.т.д.№345/2019г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. В. Ш. – ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх. А, ет.1, ап.4 да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], ет.2 сумата 360лв. /триста и шестдесет лева/, разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
: