2
гр. д. № 1153/2011 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 136
София, 17.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гр. д. N 1153/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
В. А. И., М. Д. И. и З. Д. М. са подали касационна жалба срещу решение от 28.06.2011 г. по гр. д. № 171/2011 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.12.2010 г. по гр. д. № 1584/2010 г. на Благоевградски РС, с което касаторките са осъдени на основание чл. 108 ЗС да ревандикират на А. И. Н. владението на 250/2242 ид. ч. от поземлен имот с идентиф. 04279.27.28, по кадастралната карта на [населено място], в м. „Старата гара” както и по ? ид. ч. от построените в имота сгради: жилища с идентиф. 04279.27.28.5 и стопанска с идентиф. 04279.27.28.2.
К. довод е за постановяване на решението при неправилно прилагане процесуалните правила и материалния закон относно института на придоби5вната давност.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос допустимо ли е статута на земята да се установява по писмени доказателства съставени през 1959 г., след като спора е за собственост към настоящия момент; трябва ли въззивният съд след като прави различни правни изводи от тези на първоинстанционния, при позовава на мотивите на първоинстанционния да посочи в коя част ги възприема; допустимо ли е съдът да извърши косвен съдебен контрол на решението на ОСЗ ако то не е оспорено от страната. Твърди се, че съдът се е произнесъл и по материалноправния въпрос, от кога е започнала да тече придобивната давност по отношение на имота, предмет на иска.
Ответникът по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение по гр. д. № 1584/2010 г. на Благоевградски районен съд, с което е уважен предявения от А. И. Н. ревандикационен иск за 250/2242 ид. ч. от имот с идентиф. 04279.27.28 по кадастралната карта на [населено място], в м. „Старата гара” както и по ? ид. ч. от построените в имота жилищна и стопанска сгради.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че през 1959г. съсобствениците Т. И., наследодател на касаторите, К. И., Х. И. и Х. И. са продали на С. Г., брат на майката на ищеца, ? ид. ч. от дворно място с площ от 500 кв. м., в м. „Старата гара”, в землището на [населено място] и построените в него жилищна сграда на площ от 94 кв. м., пристройка на площ от 42 кв. м. и перде (стопанска сграда сушилня) при спазване на нотариалната форма. Имотът е ползван първоначално от собственика, а след като той се е установил да живее в друг имот владение върху имота е осъществявано от сестра му Ф. С. С.. В този имот тя е живяла със семейството си до смъртта й, настъпила през 2000 г. След това имотът е владян от ищеца като през 2009 г. се е снадил и с нот. акт за собственост съставен по реда на обстоятелствената проверка за 220/2242 ид. ч. от имот с идентиф. 04279.27.28, с който имотът е бил заснет в състеваната кадастрална карта на [населено място].
Ответниците са противоропоставили възражение, че имотът е представлявал земеделска земя с площ от 2241 кв. м., към момента продажбата вече е бил внесен в ТКЗС и правото на собственост върху него им е възстановено с решение на ОСЗ от 09.04.1999 г. Противопоставили са довод и за придобиването му по давност, на който способ са се позовали през 1997 г. когато са се снабдили и с нот. акт за собственост за имот с площ от 366 кв. м. и построените в нето паянтова жилищна сграда и друга паянтова сграда.
За да уважи иска съдът е приел, че имотът, предмет на продажбата през 1959 г., е бил със статут на жилищен имот, предвид застрояването му с жилищна сграда, поради което не е подлежал на внасяне в ТКЗС и на реституция по реда на ЗСПЗЗ. След закупуване на имота от С. Г. правото на собственост върху имота е придобито от майката на ищеца Ф., негова сестра, на основание давностно владение, което е осъществявала от 1959 г. до смъртта си. След нейната смърт имотът е владян от ищеца в качеството му на наследник.
Приел е, че касаторите не установяват да са отблъснали владението на ищеца, а преди това на наследодателката му, както и да са установили владение върху имота. Обратно от представения констативен нот. акт съставен в тяхна полза за имот с площ от 336 кв. м. и построените в него едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда се установява, че като съсед на владяния от тях имот е посочен С. Г., т. е. няма идентичност между процесния и владяния от тях имот.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите, които страната определя като решаващи за изхода на спора, без да е посочено на кое от основанията по чл. 280, ал.1, т. т. 1-3 ГПК се иска допускане касационна проверка на въззивното решение.
Въпросът относно статута на земята и той следва да се установява към момента на разпореждането с него през 1959 г. или към момента на предявяване на иска, не е процесуален, а фактически въпрос. Законосъобразно този факт е преценяван към момента на извършване на разпореждане с имота, с оглед на това валидно ли е разпореждането с него и подлежал ли е на внасяне в кооперативното стопанство. Съдът е служебно задължен да следи за валидността на правопораждащите факти, на които страната основава придобиването на вещни права, поради което извършената преценката не е в нарушение на съдопроизводствените правила.
Вторият формулиран процесуален въпрос: трябва ли въззивният съд след като прави различни правни изводи от тези на първоинстанционния, при позовава на мотивите на първоинстанционния, да посочи в коя част ги възприема, не може да бъде определен като обща предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение, тъй като няма отношение към формиране решаващите правни изводи на съда, а е само една правна възможност. Въззивният съд е изпълнил задължението си да прецени установените факти и да изгради правните си изводи въз основа на тях. От посочването, че възприема и правните изводи направени от първоинстанционния съд относно придобиване на имота на основание давностно владение от наследодателката на ищеца, следва че с изложените свои мотиви за основателността на иска той е допълнил и развитите съображения на първостепенния съд.
Третия процесуален въпрос за допустимостта на косвения съдебен контрол върху административния акт постановен от ОСЗ е решен в съответствие с нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като той е противопоставен на страна, която не е била участник в административното производство и за нея не съществува друг път на защита освен установения в нормата.
Материалноправният въпрос по приложение института на придобивната давност също е решен при точно прилагане на закона към установените факти по делото. Неоснователно касаторите отричат правните последици на осъществяваното от Ф. С. владение. То не е било противопоставено на техния праводател, а е било противопоставено на собственика на имота С. Г., брат на Ф.. Владението е установено при действието на ЗРПВПВНИ, а след 1973 г. и при действието на ЗСГ, с които е било установен ограничителен режим по отношение приложение института на придобивната давност. С изменението на нормата на чл. 86 ЗС с ДВ бр. 31 от 21.04.1990 г. е отпаднало ограничението за придобиване право на собственост върху недвижими имоти частна собственост. В полза на ищеца е изтекъл изискуемият се десетгодишен давностен срок за придобиване право на собственост върху имота. Към осъществяваното от него владение той е присъединил и владението, осъществявано от майка му до настъпване на смъртта й на 05.03.2000 г. Осъществяваното от него владение е смутено от касаторите през 2008 г., към който момент е бил изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на вещни права върху имота на посоченото оригинерно основание.
Въпросът за това дали ищецът е могъл да придобие вещни права върху имота, на основание владение, осъществявано след 21.11.1997 г. ( по аргумент от чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ до смъртта на майката на ищеца настъпила през 2000 г., който е повдигнат в касационната жалба не е решаващ за изхода на спора. Съдът е обсъдил присъединеното владение, което е осъществявал ищеца след 2000 г., а също така е намерил, че не е установена идентичност между владяния от ищеца имот и реституирания на касаторите. Това е съществения за изхода на спора въпрос решен от съда, но той не е въдеден в изложението към касационната жалба, поради което не може да бъде определен като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка.
В обобщение следва, че не е налице основание за допускане проверка по касационен ред на обжалваното въззивно решение.
При този изход на касационното производство касаторите ще бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 2 ГПК да заплатят на ответника по касация направените от него разноски за правна помощ в размер на 100 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.06.2011 г. по гр. д. № 171/2011 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. А. И., М. Д. И. и З. Д. М. да заплатят на А. И. Н. от [населено място], [улица], вх. „Г”, ет. 4, ап. 12 сумата 100 (сто) лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: