3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
[населено място] ,18,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на петнадесети март,през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 451/ 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на С. община против определение № 3830/30.12.2015 год. по гр.д.№ 4970/2015 год. на Апелативен съд С., с което е потвърдено определение от 30.10.2015 год. на Софийски окръжен съд,с което и на основание чл. 229 ал.1 т.4 ГПК е спряно производството по предявени от С. община против Д. Г. И. обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, за сумата от 63 088,68 лева – неустойки за обезщетяване на вреди от неизпълнение на поети от ответника задължения,съгласно чл.8 ал.4, ал.5 и ал.6 от сключен приватизационен договор,както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД,за сумата от 4 663,62 лева – обезщетение за забава в издължаване на главниците.Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение , с което са споделени мотивите на първоинстанционното, за преюдициален спрямо настоящия, на висящия пред Софийски районен съд / съгласно представено съдебно удостоверение / спор по гр.д№ 11525/ 2015 год.,между същите страни,за разваляне на приватизационния договор за покупко-продажба на недвижим имот,на основание който ищецът е предявил облигационните си претенции за обезщетение, но по предявен от Д. И., като изправна по договора страна, иск. Жалбоподателят отрича връзката на преюдициалност,позовавайки се на спецификата на приватизационната сделка, развалянето на която, според страната,не рефлектира върху дължимостта на обезщетения за вреди от неизпълнение на задължения по договора / неустойки /, тъй като приватизационната сделка не се изчерпва с вещнопрехвърлителното действие по отношение на вещта – предмет на покупко – продажбата,а с нея се възлага и изпълнение на задължения в обществен интерес. Жалбоподателят се позовава на чл.32а от ЗПСПК, в който е предвидено задължение за приватизационните органи, преди извършване на действия по разваляне на договора,да предявят всички претенции за дължими на основание същия неустойки, която разпоредба, като специална, изключвала приложението на „общите правила за възникване,изпълнение,неизпълнение и погасяване на облигационните задължения „. Страната се позовава и на предвидена в чл.14 ал.2 от сключения с ответната приватизационен договор, неустойка при разваляне.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, за спиране на производството по предявените облигационни искове, за обезщетения за вреди от неизпълнение от ответника, в качеството му на купувач по сключен с ищеца приватизационен договор,на поети със същия задължения,до разрешаването със сила на пресъдено нещо на спора по предявен от ответника против ищеца иск за разваляне на приватизационния договор, предмет на висящо пред СРС гр.д.№ 11525 / 2015 год., въззивният съд е обосновал преюдициалност на същия спрямо настоящия, с оглед обратното действие на развалянето, съгласно чл.88 ал.1 ЗЗД, както и предвид характеристиката на договорените в чл.8 ал.4, ал.5 и ал.6 от приватизационния договор неустойки – за обезщетение неизпълнение на задължения на купувача, не и неустойка за обезщетяване вреди от развалянето на договора / впрочем,както сочи самият жалбоподател – отделно уредена в чл.14 ал.2 от приватизационния договор /.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,инкорпорирано в съдържанието на частната жалба, жалбоподателят формулира въпроса : Налице ли е специфика на приватизационния договор, която да различава същия от обикновения договор за продажба и тази специфика отразява ли се на последващото неизпълнение на този вид договори,с оглед правните последици на това неизпълнение , а именно – търсенето и присъждането на дължимите неустойки и техния самостоятелен характер ? . Обосновава допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на нормата.
Така формулираният въпрос, като ограничен до „специфика в отговорността при неизпълнение на приватизационен договор, не и в аспект на кумулирането й с последиците на развалянето му и обратното му действие,е неотносим към решаващите мотиви на въззивното определение,което, и за да обоснове връзка на преюдициалност, се основава на това обратно действие, при това като бъдеща последица от уважаване на предприето от ответника, в качеството му на изправна страна по договора,срещу ищеца по настоящия спор, разваляне / вероятно поради виновното неизпълнение на задължения на последния, противопоставено в отговора на исковата молба, доколкото приложеното съдебно удостоверение не съдържа обстоятелствата по преюдициалния спор /. Доколкото от съдържанието на частната жалба може да се приеме, че въпросът визира приложението на чл.32а от ЗПСПК,като специална норма, то същата не се явява с идентичен на урегулиране с този на чл.88 ал.1 ЗЗД предмет, за да би било обусловено съотношение между тези две разпоредби, като между обща и специална.Чл.32а ЗПСПК урежда задължение за представляващия страната-продавач приватизационен орган, в случаите в които нейният интерес,като изправна страна, предпоставя разваляне на договора, по вина на противната, да предприеме и действия по реализиране имуществените последици срещу същата, каквито – чл.88 предл. второ вр. с чл.82 ЗЗД,вкл. от уговорена неустойка за обезщетяване вреди при разваляне на договора / арг. от ТР № 7/13.11.2014 год. по тълк.дело № 7/2013 год. на ОСГТК на ВКС /, именно общите облигационни разпоредби предвиждат.
Дори да би се приел за обусловен общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,необоснован е допълнителния селективен такъв.Не е посочена, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,правната норма ,приложима в отговор на формулирания въпрос, която поради неяснота или непълнота е предпоставила противоречиво тълкуване в съдебната практика или непротиворечиво, но неправилно и подлежащо на коригиране, предвид изменение на закона или промяна в обществените условия ,с цел осигуряване точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ако като такава норма страната е визирала чл.32а ЗПСПК, то същата не е неясна,противоречива или непълна,нито е доказано да е провокирала съдебна практика в обосноваване на специалния й, спрямо приложената от въззивния съд норма на чл.88 ал.1 ЗЗД, характер.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3830 / 30.12.2015 год. по гр.д.№ 4970 / 2015 год. на Апелативен съд – С..
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :