2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 02.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4438 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Т. против решение № 1372/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 3486/2918 г. от ІІ-в състав на СГС.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.79 ,ал.1 вр. чл.240 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.
Съдът е приел, че при доказателствена тежест за ищцата съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, същата не е доказала между страните да е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за заем от 08.05.2012г., поради което предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че следва да се кредитира повторното заключение та СПЕ, изготвено от три вещи лица, които са дали категорично и обосновано заключение, че подписът за „заемател“ в договора не е положен от ответницата, а е имитиран. Прието е, че заключението на първоначалната единична СПЕ съдържа вътрешни противоречия /и след направените от вещото лице в открито съдебно заседание уточнения/. Посочено е в какво се състоят те – вещото лице В. едновременно твърди, че подписът-обект е с усложнена конфигурация и изключително труден за възпроизвеждане, едновременно с това – че подписите – сравнителни образци имат сравнително опростена конфигурация и са лесни за възпроизвеждане, а даденото заключение не е категорично – вещото лице допуска, че подписът е положен от ответницата, с вкарване на елементи на забавяне, характерни за имитация. Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът е посочил, че допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение. В случая съдът е приел, че заключението от 29.09.2014г. е повторно, а ищцата го е оспорила с твърдение, че вещите лица не са ползвали като сравнителен материал документите, подписани от ответницата във връзка с издаване на документи за самоличност преди 08.05.2012г., като в заключението ясно е посочено, че при изготвянето му вещите лица са ползвали и сравнителния материал, ползван от вещото лице В., т.е. и документите във връзка с издаване на документи за самоличност на ответницата. Това изрично е посочено от вещите лица и при изслушване на заключението в открито съдебно заседание на 07.10.2014г. Съдът е приел също така, че ищцата е оспорила повторното заключение на трите вещи лица при изслушването му, но искането си за изслушване на повторна тричленна експертиза е направила след това заседание и същото правилно е оставено от районния съд без уважение. В тази връзка съдът е посочил, че евентуални искания във връзка с оспорване на заключение на вещо лице следва да бъдат направени едновременно с оспорването е видно от разпоредбата на чл. 200, ал. 3, изр. 1 ГПК. Освен гореизложеното, съдът е приел, че заключението на тричленната експертиза е пълно, ясно и обосновано, и с оглед довода, с който ищцата го е оспорила, дори искането да беше заявено в срок, би било неоснователно.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК.
Сочи се правен въпрос, при наличие на противоречиви заключения на вещи лица, длъжен ли е съдът да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение. Сочи се противоречие с практиката на ВКС по този правен въпрос. Съдът е изложил ясни мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение, като в това в действителност се състоят целите мотиви на решението на съда, като по този правен въпрос не е допуснато противоречие с практиката на ВКС, доколкото съдът не е отговорил отрицателно на поставения правен въпрос, процедирайки в противоречие с практиката на ВКС, цитирана от касатора, според която съдът е длъжен да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение.
Не е налице очевидна неправилност на решението, доколкото соченото основание за това – допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, с оглед недопускането на съдебна експертиза е обосновано освен с довод за преклудиране на тази процесуална възможност и с това, че заключението на тричленната експертиза е пълно, ясно и обосновано. Соченото евентуално допуснато процесуално нарушение не води до очевидна неправилност, още повече, че видно от данните по делото, оспорването и искането е направено действително след преклудиране на тази възможност.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1372/26.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 3486/2918 г. от ІІ-в състав на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.