4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 273 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 10542/24.ХІ.2010 г. на Д. С. Н. от София, подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против онази част от решение № 776 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 298/09 г., с която е бил отхвърлен неговият пряк осъдителен иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу застрахователното д-во [фирма]-София: за разликата над присъденото обезщетение от 10 000 лв. и до пълния претендиран размер от 30 000 лв., както и в частта досежно присъдените в полза на застрахователя разноски в размер на 1 050 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК /вкл. и юрисконсултско възнаграждение/.
Оплакванията на касатора Н. са за необоснованост и за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част /за сумата в размер на 20 000 лв./ както в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира частичното му касиране, вкл. и досежно присъдените в полза на застрахователя разноски и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който прекият иск на Н. срещу [фирма] за обезщетяване на претърпени от процесното ПТП на 22.VІ.2008 г. неимуществени вреди да се уважи в предявения по делото размер, т.е. за още 20 000 лв., вкл. и ведно с присъждане на законната лихва върху сума, считано от настъпване на уврежданията му и до окончателното й изплащане, както и направените по водене на делото в трите инстанции разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване под формата на „възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, в смисъл, че присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните му неимуществени вреди и се явява крайно занижено”. Трябвало да се уеднакви съдебната практика при присъждането на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди, за да няма решения, които да са противоречи едно на друго, което щяло да доведе „до по-точното прилагане на принципа на справедливостта и оттам – чл. 52 ЗЗД, което от своя страна ще доведе и до развитието на правото”.
Ответното по касация застрахователно д-во [фирма] – София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на обжалвания съдебен акт, изложени в жалбата на Н..
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Д. В. К. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., не друг, а касаторът е длъжен за изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не само не е задължен, но и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й, както и от там посочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се сочат допълнителните основания за това /в случая по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. Недопустимо в тази връзка е проведеното от касатора Д. В. Н. отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК с основание за допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 776 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 27.Х.2010 г., постановено по гр. дело № 298/09 г. В ЧАСТТА МУ, с която е бил отхвърлен прекият осъдителен иск на Д. В. Н. от София с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, предявен срещу [фирма] – София ЗА РАЗЛИКАТА НАД присъденото му обезщетение от 10 000 лв. и до пълния размер на претенцията от 30 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по търг. дело № 273 по описа за 2011 г.