2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
[населено място], 20.02.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2752/2014 г. по по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК във връзка с чл.613а, ал.1 ТЗ.
Образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя В. Н., чрез адв. И. Ж. –АК – Д. срещу решение № 124 от 28.05.2014 г., постановено по в.т.д.№ 189/ 2014 г. на Варненския апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение №18 от 10.02.2014г., постановено по т.дело №248/2013г. на Добричкия окръжен съд.
Касаторът релевира оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят се позовава на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по два въпроса: 1.Налице ли е спиране на плащанията при наличие на неизпълнени задължения при установен работещ търговски обект на длъжника и 2.При оценка на икономическото състояние на търговеца кой е водещия /основен/ показател – коефициента за обща ликвидност или някой от другите коефициенти за ликвидност. Поддържа становище, че показателят върху който трябва да изграждат изводите на съда относно икономическото състояние на търговеца е този за обща ликвидност. Останалите показатели за абсолютна, незабавна и бърза ликвидност могат да се използват след анализ и на другите показатели.
Ответникът по касация [фирма], представлявано от управителя Я. Я. и адв. С. не заявя становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.633, ал.1 ТЗ срещу решение на въззивен съд от страна в процеса, която отговаря на изискванията на чл.284, ал.3, ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Добричкия окръжен съд, с което е открито производство по несъстоятелност на дружеството – касатор, Варненският апелативен съд се е позовал на изложените от ССЕ факти за икономическото състояние на търговеца за 2012г. и 2013г. След 30.06.2013г. до края на 2013г. дружеството е изготвило справки по ЗДДС, като за 2013г. няма изготвен годишен счетоводен баланс. Към 31.12. 2013г. касаторът не разполага с Д., тъй като са били продадени на публична продан по изп.дело № 7/2013г. за погасяване на вземания на кредитори, като са останали неразплатени вземания за сумата от 141 911.89 лв. Общият размер на счетоводно записаните задължения към 30.06.2013г. са 449 000 лв. В ползвания от дружеството – длъжник магазин в безмитна зона временният синдик е установил материални запази за 334.66 лв. към 17.02.2013г. По баланса за 2012г. показателите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са съответно 0.365, 0.011 и 0.011., показателя за обща ликвидност има стойности 2.4446 към 2012г. и 2.4677 към 30.06.2013г. Дейността на длъжника продължава единствено в магазин в безмитната зона, в която разходите надвишават приходите и обектът е на загуба. Като е взел предвид, че размерът на неудовлетворените вземания на кредиторите възлиза на сумата от 141 911 лв. и общия размер на задълженията е 449 000лв., то спирането на плащанията към 1.01.2013г. имат траен и необратим характер и презумцията на чл.608, ал.2 ТЗ не е оборена.
По изложението на касационните основание по чл.280, ал.1 ГПК:
Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства.
Първият въпрос е изцяло обусловен от установените по делото факти, поради което не обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. За да приложи презумцията по чл.608, ал.2 ТЗ, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, поради спиране на плащанията към 1.1.2013г., съдът се е позовал на установените по делото факти за размера на задълженията, останали след разпродажбата на активите на длъжника, на липсата на активи и на постъпления от търговската дейност на касатора, осъществявана в магазина в безмитната зона – [населено място]. Тъй като въпросът е фактологично обусловен, той не разрешава и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно за да не се допусне въззивното решение до касационно обжалване / т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият въпрос няма значението на правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото доколкото въззивната инстанция не е обосновала изводите си за неплатежоспособност на длъжника само на база коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Съдът е приел, че показателите за ликвидност и за финансовото състояние на дружеството не трябва да се абсолютизират, а трябва да се преценяват с останалите доказателства за икономическото състояние на длъжника. Съдът е приел, че коефициентът за обща ликвидност не е достоверен и не отразява действителното фактическо положение, защото показателят е изчислен на база счетоводни записвания за налични стоки за 1 051 000 лв., за които липсват данни за годност , потребителска и пазарна стойност. Следователно и по този въпрос изводите на съда са изградени на базата на установените факти за икономическото състояние на дружеството и неговата невъзможност да се разплаща с кредиторите, поради което е въпрос по правилността на решението и не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не обосновава критерия по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, защото позоваването на закона само не е достатъчно за да бъде допуснат до касационно обжалване въззивно решение.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №146 от 28.05.2014 г. , постановено по в.т.д.№189/ 2014 г. на Варненския апелативен съд,т.о.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: