О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 20.02.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 280/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Д. К., Л. Е. К. и Д. Ефремов К. – всички чрез адв. П. К. от САК, срещу определение № 3522 от 14.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5479/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 05.09.2018 г. по гр. д. № 11654/2018 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявени от частните жалбоподатели против ЗД „Евроинс” АД искове с правно основание чл.432 КЗ за присъждане на обезщетения за вреди от ПТП и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Смолян на основание чл.119, ал.3 вр. чл.115 ГПК (ред. ДВ бр.65/2018 г.).
В частната касационна жалба се сочат основания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото на сезирания с исковата молба съд – Софийски градски съд, за разглеждане на предявените срещу ЗД „Евроинс” АД искове.
Приложното поле на касационното обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка със следните въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК : „1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС; 2. Като се имат предвид текстовете на Регламент (ЕС) № 1215/12 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. – Раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане”, чл.11 и следващите, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в регламента, изключващ това правило по отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; 3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т.15 от Регламента принцип, че „компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника”, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС; 4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента; 5. С промяната на подсъдността по чл.115, ал.2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователите, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия”.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е направено искане за отправяне по реда на чл.267 ДФЕС на преюдициално запитване, „отнасящо се до тълкуване на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. относно подсъдността на искове срещу застрахователи”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
Производството по гр. д. № 11654/2018 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, подадена на 31.08.2018 г. от В. Д. К., Л. Е. К. и Д. Ефремов К. – тримата с постоянни и настоящи адреси в [населено място], общ. Мадан. С исковата молба са предявени искове против ЗД „Евроинс” АД с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетения за вреди от ПТП, настъпило на 05.07.2018 г. на територията на гр. Мадан.
Първоинстанционният съд е констатирал, че исковете са предявени след изменението на чл.115, ал.2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., с което е уредена изборна местна подсъдност по искове срещу застраховател – по постоянния или настоящия адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие. Поради това и в съответствие с правомощията по чл.119, ал.3, изр.2 ГПК съдът е прекратил заведеното пред него дело и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съд – Смолян, в чийто район се намират постоянните и настоящи адреси на ищците, както и мястото на настъпване на застрахователното събитие (ПТП).
Сезиран с частна жалба от ищците, Софийски апелативен съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Изложил е съображения, че с новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК е уредена изборна местна подсъдност за искове срещу застрахователи, за спазването на която съдът следи служебно съгласно чл.119, ал.3 ГПК; Предвид обстоятелството, че ищците са предявили исковете си след 07.08.2018 г. (от която дата е в сила новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК) пред съд, различен от изброените в чл.115, ал.2 ГПК, заведеното пред ненадлежния Софийски градски съд дело подлежи на прекратяване и на изпращане по подсъдност на Окръжен съд – Смолян, в чийто район се намират настоящите и постоянни адреси на ищците и мястото на настъпване на застрахователното събитие.
По повод оплакванията в частната жалба въззивният съд е посочил, че с изменението на чл.115, ал.2 ГПК законодателят е обезпечил възможността на пострадалия да защити своите накърнени субективни материални права пред по-близкия до него съд, спестявайки му по този начин разходи за събиране и представяне на доказателства, без да се интересува дали определената подсъдност е удобна за неговия процесуален представител. Изразил е становище, че уредената в чл.115, ал.2 ГПК специална местна подсъдност дерогира общата подсъдност по чл.105 ГПК, без това да противоречи на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., каквито доводи са поддържани в жалбата.
Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационно обжалване се допуска, когато с обжалваното решение, респ. определение, е разрешен правен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело (чл.280, ал.1 ГПК), ако по отношение на този въпрос са изпълнени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; Посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за достъпа до касационно обжалване основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. След изменението на чл.280 ГПК от ДВ бр.86/2017 г. касационно обжалване се допуска освен в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, също и при наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт (които в случая не се твърдят и няма данни да са осъществени).
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частните жалбоподатели са обосновали приложното поле на касационния контрол, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въпросите са зададени с оглед поддържаната от жалбоподателите теза за призната им от правния ред възможност да предявят пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя. Въззивният съд не е възприел тази теза поради явното й несъответствие с приложимата редакция на чл.115, ал.2 ГПК от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., уреждаща изчерпателно местно компетентните съдилища, измежду които ищецът може да упражни правото си на избор за предявяване на искове срещу застраховател. В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е от компетентността на държавите членки на ЕС, и правилата за международна компетентност на съдилищата,съдържащи се в Регламент № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, нямат отношение към нея. Поради това всички въпроси, които са свързани с приложението на цитирания регламент и по които въззивният съд не се е произнасял, не притежават характеристиките на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК.
Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, но за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и бланкетно посочената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По приложението на разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК в редакцията от ДВ бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., е създадена практика на ВКС, обективирана в определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч.т.д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т.о. В определението е прието, че с новата редакция на чл.115, ал.2 ГПК, приложима за подадени след 07.08.2018 г. искови молби, законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл.108, ал.1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник – юридическо лице се предявяват по неговото седалище; В рамките на тази специална местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду изброените в чл.115, ал.2 ГПК – съдът, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият/постоянният адрес или седалището на ищеца, или съдът по местонастъпване на застрахователното събитие; Правото на избор принадлежи на ищеца; Възражение за неподсъдност на делото на основание чл.119, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание; При констатация, че искът е предявен пред некомпетентен според правилото на чл.115, ал.2 ГПК съд, изборът от страна на ищеца не е правилно упражнен. В съобразителната част на определението е дадено и разрешение на въпроса как следва да процедира съдът при констатация, че искът е предявен пред ненадлежен съд и ищецът не е упражнил правото си на избор на съд. Възприетото разрешение обаче не би могло да намери приложение по настоящото дело поради липса на поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос за правомощията на съда в случаите, когато ищецът не е упражнил правото си на избор по чл.115, ал.2 ГПК. Освен това в случая делото е изпратено за разглеждане на съд, чиято местна компетентност изчерпва всички възможни хипотези на чл.115, ал.2 ГПК, а частните жалбоподатели настояват спорът да бъде разгледан от Софийски градски съд като съд по седалище на ответника – застраховател при положение, че разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК не предвижда такава възможност и според цитираното определение дерогира общата местна подсъдност по чл.105 ГПК по седалище на ответника.
По изложените съображения определението по ч. гр. д. № 5479/2018 г. на Софийски апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поради недопускане на въззивното определение до касационно обжалване процесуалният спор относно местната подсъдност на предявения от частната жалбоподателка иск не може да се разреши по същество от касационната инстанция, което предпоставя неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС. Като самостоятелен мотив за неоснователност на искането следва да се посочи и това, че подсъдността на делата в отделните държавите членки на ЕС се урежда от националните законодателства на всяка държава членка и тълкуването на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., който определя международната компетентност на съдилищата в рамките на ЕС, за целите на конкретното дело би било безпредметно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3522 от 14.11.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 5479/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Д. К., Л. Е. К. и Д. Ефремов К. – всички чрез адв. П. К. от САК, за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :