1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр.София, 21.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1069/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Д. Д. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 2357 от 04.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 1696/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Бургаски районен съд от 10.07.2018 г. по гр.д.№ 4215/ 2018 г. и по този начин е отхвърлено искането на жалбоподателя за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса, дължима по делото.
Жалбоподателят поддържа, че определението е очевидно неправилно, че е постановено в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и че контролът върху него би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, без да формулира конкретен правен въпрос. Счита, че определението е незаконосъобразно, защото е постановено единствено с цел да бъде прекратено производството по делото. Поддържа, че е представил безспорни доказателства за наличие на основанията да бъде освободен от държавна такса и моли обжалваното определение да бъде отменено.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд делото е образувано по искова молба на М. Д. Д. срещу Г. А. А., предявени са осъдителни искове за сумата 15 000 лв и за сумата 250 лв месечно от датата на исковата молба до настъпване на законова пречка за изменение или погасяване на задължението. В исковата молба е направено искане за освобождаване от задължението за плащане на такси. С определение от 10.07.2018 г. първоинстанционният съд отхвърлил молбата. По частна жалба на М. Д. срещу това определение е образувано ч.гр.д.№ 1696/ 2018 г. на Бургаски окръжен съд. С обжалвания в настоящето производство акт окръжният съд потвърдил определението на първата инстанция, като посочил, че от държавна такса се освобождават само физически лица, за които съдът е признал, че не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. Според въззивната инстанция ищецът не може да бъде освободен от такси, защото разполага с недвижимо имущество и е управител на две търговски дружества.
По отношение на тези процесуални решения на въззивния съд ищецът не е формулирал правен въпрос, по който обжалването да бъде допуснато. Той сочи само допълнителните основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, но не сочи като общо основание за допускане на касацията правен въпрос, който да е обусловил разрешенията на въззивния съд. Твърдението за очевидна неправилност на определението също не е надлежно обосновано. Частният касатор не е аргументирал това си твърдение в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Актът не е очевидно неправилен, след като при постановяването му съдът е съобразил установената практика, според която при разглеждане на искането за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса съдът трябва да вземе предвид имотното състояние на молителя.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаски окръжен съд № 2357 от 04.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 1696/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: