О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
гр. София ,22.03.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2413 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ворас„ЕООД,чрез назначения на страната особен представител С. С., против решение № 1084/02.05.2018 г. по т.д.№ 4230/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1138/ 15.06.22017 г. по т.д.№ 6465/2014 г. на Софийски градски съд . С потвърденото решение, по предявения от Прокуратурата на Република България иск , с правно основание чл.155 т.3 ТЗ , е прекратено дружеството „ Ворас „ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. София, ул.„Суходолска„№34. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че събраните доказателства не обосновават извод за невписан управител на дружеството в продължение на три месеца, съгласно хипотезиса на чл.155 т.3 ТЗ.
Ответната страна – Прокуратура на Република България – не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Въззивният съд е приел, че въззивната жалба на „Ворас„ ЕООД не съдържа конкретни доводи за неправилност на първоинстанционния акт и съгласно чл.269 пр. трето ГПК проверката на първоинстанционното решение се ограничава до преценката за неговата валидност и допустимост, съответно потвърдени , като касационен довод спрямо тази преценка не е предявен. Независимо от това си съображение, изхождайки от служебно дължимата преценка за съобразеност на първоинстанционният акт и с приложими, според основанието на иска, императивни правни норми, въззивният съд е проверил правилността му и на това основание,макар и без изрични мотиви. Възприемайки изцяло мотивите на първоинстанционното решение, към които препраща съгласно чл.272 ГПК, въззивният съд е формирал извод за неустановимо нарушение на императивни разпоредби.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът се позовава на „ очевидна неправилност „ на въззивното решение, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.Същата обосновава с неяснота на мотивите на въззивния акт, въз основа на кои конкретни доказателства е обоснован извод за невписан управител на дружеството в продължение на три месеца, съгласно хипотезиса на чл.155 т.3 ТЗ, респ. на обективната липса на такива доказателства по делото .
„Очевидната неправилност„, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма,когато приложението й е обосновано от възприетата в решението фактическа обстановка или несъответно приложена такава. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните, е относимо към преценка за неправилност, на основанията на чл.281 т.3 ГПК, но не и към очевидна неправилност.
Доколкото чл.155 т.3 ТЗ е императивна правна норма, недоказаността на визираните в същата предпоставки за прекратяване на търговско дружество е допустим към обхвата на произнасянето на въззивния съд касационен довод. В тази си част решението изрично препраща към мотивите на първоинстанционния акт, съгласно чл.272 ГПК. От съдържанието на същите се установява, че съдът е съобразил като релевантно обстоятелство смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, настъпила още през 2011 г., въпреки формално фигуриращото му вписване в търговския регистър като управител и понастоящем. Отчел е обективната невъзможност на вписания управител да волеобразува и волеизявява от името и за сметка на дружеството, поради прекратената му правосубектност. Разглеждането на конститутивния иск по чл.155 т.3 ТЗ, обаче, основан именно на факта на смъртта на едноличния собственик и управител, е в явно противоречие с чл.157 ТЗ, според която разпоредба със смъртта на едноличния собственик на капитала на еднолично ООД дружеството се прекратява по право, о с в е н ако друго е договорено или наследниците не продължат дейността му, каквито обстоятелства, предпоставящи изключение от правилото, не са наведени и коментирани. Очевидно неправилни са тези мотиви по приложението на чл.155 т.3 ТЗ, предвид съществуването на чл.157 ТЗ, но касационното обжалване следва да се допусне не в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, а поради вероятна недопустимост на съдебния акт, доколкото наличието на чл.157 ТЗ, предпоставките на който исковата молба изрично визира, изключва правния интерес от предявяването на конститутивния иск по чл.155 т.3 ТЗ.
Следователно, касационното обжалване следва да се допусне , поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Тъй като касаторът се представлява от особен представител, предварително внасяне на държавна такса за касационното производство не се дължи, съгласно разрешението в т.7 от ТР № 6/2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1084/02.05.2018 г. по т.д.№ 4230/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на І т.о. на ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: