определение по гр.д.№ 3321 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 23.03. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Гроздева гр.д.№ 3321 по описа за 2017 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК /редакция преди изменението със ЗИД на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. ДВ бр. 86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба вх. № 14272 от 18.05.2017 г. на Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. против решение № 508 от 03.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по гр.д.№ 2074 от 2015 г., с което е обезсилено решение № 2130 от 08.05.2015 г. на Варненския районен съд по гр.д.№ 14919 от 2011 г., постановено по предявен от Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. срещу В. С. Ж. и И. А. Т. (починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците си П. И. Т., В. Я. Т., М. К. С., Д. Г. Д., К. Г. Т., Н. Г. Т., Д. Н. П., Г. Н. А.) иск с правно основание чл.53, ал.2 ЗКИР /ред. преди изм. ДВ бр. 49 от 2014 г./, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал. 1, т. 3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИД на ГПК, публ. ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се, че обжалваното решение е в противоречие със съдебната практика по пет посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Освен това, се твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 22.06.2017 г. ответниците В. С. Ж., Г. Н. А., К. Г. Т. и Н. Г. Т. оспорват жалбата. Молят същата да не бъде допускана до касационно разглеждане.
Останалите ответници не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от надлежни страни /ищци по делото/ и срещу решение на въззивен съд по иска за собственост, което съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК /редакция преди изменението на ГПК с ДВ бр. 86 от 2017 г./, сега чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. По отношение на Т. А. Ф. срокът за касационно обжалване е изтекъл, но предвид качеството й на необходим другар на нейния съпруг Г. Н. Ф., който е подал касационната жалба в срок, съгласно чл.216, ал.2 ГПК тя също следва да се счита за касатор по делото.
Налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по следния посочен от касаторите и доуточнен от ВКС въпрос: налице ли е правна възможност за съдебна защита и съответно допустим ли е иск за защита на правото на собственост на реална част от имот по кадастрална карта, квалифициран от съда с оглед твърденията в исковата молба като иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, когато в хода на делото е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имота ?
Този въпрос е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК, тъй като е от значение за конкретното дело и е обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение: В него е прието, че тъй като към момента на постановяване на въззивното решение- през 2016 г. вече е извършено изменение на кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е отпаднал правния интерес на ищците от предявяване на иска по чл.53, ал.2 ЗКИР, редакция преди изм. ДВ бр. 49 от 2014 г., сега чл.54, ал.2 ЗКИР, поради което искът е недопустим и съответно недопустимо е и постановеното по този иск първоинстанционно решение.
По този конкретен въпрос няма известна на настоящия състав практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане касационна жалба на Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. против решение № 508 от 03.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д.№ 2074 от 2015 г.
ДАВА едноседмичен срок от съобщението на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.