2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 23 март 2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Б. Цонев, частно гр. дело № 792 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ответника по делото А. К. С. срещу определение № 3251/09.10.2017 г., постановено по частно гр. дело № 4279/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба, подадена от жалбоподателя срещу определение от 02.05.2017 г. по гр. дело № 6141/2010 г. на Софийския градски съд (СГС).
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е установил, че с обжалваното пред него определение първоинстанционният съд е върнал на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба на И. П. И. в частта по предявените от него отрицателни установителни искове срещу жалбоподателя и другата ответница по делото М. А. С., като със същото първоинстанционно определение на ищеца са дадени указания за уточнение на останалите предявени искове и е разпоредено да се изиска служебна справка за страните, предмета и етапа, на който се намира друго гражданско дело. При тези данни, апелативният съд е приел, че след като първоинстанционното определение не е обжалвано от ищеца в частта, с която е върната частично исковата му молба, в случая липсва обжалваем съдебен акт – в останалата част, с която са дадени указания на ищеца и е разпоредена служебна справка, първоинстанционното определение не е от категорията на обжалваемите съдебни актове по смисъла на чл. 274, ал. 1 от ГПК. По тези съображения САС е намерил, че частната жалба, с която е сезиран, е процесуално недопустима.
Частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство пред ВКС, съдържа оплакване за неправилност на обжалваното въззивно определение, като жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционното производство следвало да бъде прекратено изцяло, а не само в една част.
Ответникът по частната жалба – ищецът И. П. И. в отговора си излага становище за недопустимост и съображения за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на апелативния съд. Бланкетното възражение за недопустимост на жалбата е неоснователно.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т.1 и т. 2 от ГПК, на обжалване пред въззивната съдебна инстанция подлежат първоинстанционните определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и изрично посочените в закона определения. В случая единствено ищецът И. има правен интерес от обжалване на преграждащата производството по делото част от първоинстанционното определение, с която частично е върната исковата му молба, но той не е подал частна жалба срещу определението на СГС. Подадената срещу това определение частна жалба на жалбоподателя-ответник С., с която също се иска връщане на исковата молба и в останалата ? част, е процесуално недопустима, тъй като е насочена единствено срещу необжалваемата част на определението на СГС, с която последният е дал указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК и е изискал служебна справка. В тази му част първоинстанционното определение нито е преграждащо по-нататъшното развитие на производството по делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона.
Като е държал обжалваното определение, при изложени аналогични съображения в мотивите към него, които са в пълно съответствие с процесуалния закон (чл. 274, ал. 1 от ГПК), въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3251/09.10.2017 г., постановено по частно гр. дело № 4279/2017 г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: