1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3640 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх.№ 3727/9.07.2018 г., подадена от И. И. Л. и Ц. И. Л. срещу решение № 101 от 25.05.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр. дело № 22/2018 г., с което е потвърдено решение № 374 от 20.09.2017 г. на Русенския окръжен съд по гр. дело № 884/2016 г. С потвърденото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от И. И. Л. и Ц. И. Л. срещу Ю. Т. Г. искове за приемане на установено по отношение на Ю. Т. Г., че И. И. Л. и Ц. И. Л. са собственици на имот с идентификатор ………. по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], вх.2, ет.14, ап.№ 5 (ап.№ 41), поради погасяване на обезпеченото от ищците с договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 166, том І от 2012 г. по описа на Служба по вписванията [населено място] върху имот с идентификатор ……….. по КККР на [населено място], задължение на „ВИЦИ” ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД преди образуване на изп. дело № 20158330400879 по описа на ЧСИ peг.№ … на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд [населено място].
Жалбоподателите считат въззивното решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено при формирано грешно вътрешно убеждение и неправилна привръзка на правния спор към нормата на чл.305 от ТЗ. Считат, че всички приети писмени доказателства – искане за превод на чужда валута, платежно нареждане-отчет, S. съобщение МТ …, S. съобщение МТ…, по безспорен начин установяват, че от страна на „ВИЦИ“ ЕООД е стартирало изпълнението на платежното нареждане за осъществяване на международната банкова операция като неотменима, преводът е извършен добросъвестно, с ясното желание да се погаси изцяло задължението към „Банка ДСК“ ЕАД, както и че от посочените по-горе документи категорично се установява, че транзакцията не е приключила по вина на приемащата банка – „Банка ДСК“ ЕАД. Жалбоподателите сочат, че предвид характера на международната операция и правилата на S., доказването само на факта, че операцията е стартирала, е достатъчно за обосноваване, че плащането е започнало и следва да се счита осъществено, без да е необходимо да се установява заверяване сметката на получателя по смисъла на чл.305 от ТЗ. И. Л. и Ц. Л. молят ВКС да отмени обжалваното решение и уважи иска или да върне делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд, в случай на необходимост от повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
В изложението към касационната жалба И. Л. и Ц. Л. се позовават на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Формулират следните въпроси:
1. Следва ли, когато кредиторът е банка и плащането се извършва с международна банкова операция по банкова сметка в същата банка, в случай на установено начало на банковата трансакция с неотменимо преводно нареждане и прието от банката кредитор S. съобщение, както и при явен отказ на банката-кредитор да приеме плащането, да намери приложение разпоредбата чл.305 от ТЗ;
2. До кой момент в изпълнителното производство следва да намери приложение предоставената защита за несеквестируемост на жилището като резидентна собственост на дипломатическия агент, в случай че изпълнението е насочено срещу него.
Жалбоподателите се позовават и на очевидна неправилност на решението – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 от ГПК. В тази връзка излагат, че съдът е извършил съществено процесуално нарушение, допускайки формирането на грешно вътрешно убеждение – противоречащо на очевидна житейска логика, както и неустановяване на истината по делото. Сочат, че Окръжен съд [населено място] е изградил убеждението си на база непосредствени впечатления, без да отчете и анализира представените писмени доказателства за извършване на плащането; преценил е, че остават недоказани твърденията на И. и Ц. Л., че задължението на „ВИЦИ“ ЕООД, в чиято полза е ипотекиран процесният имот, не са платени поради незаверяване сметката на кредитора съгласно чл.305 от ТЗ. Въззивният съд, при представени писмени доказателства по делото за началото на международната банкова операция по погасяване на вземането, е формирал погрешни изводи, които е подкрепил с алогични аргументи, като не е разгледал представените документи по трансфера: неотменимото преводно нареждане, искане за превод на чужда валута, S. съобщение МТ …, S. съобщение МТ …. Поради неправилно приложение и привръзка на материалния закон, на нормите, регулиращи международните разплащания и правила, същият е достигнал до формиране на неправилен извод относно това дали следва да се приеме за извършено плащането на вземането на кредитора в случай, в който кредиторът е банка и следва да получи плащането си по сметка, разкрита в същата банка, съобразно пределите на международните банкови разплащания, при започнало изпълнение на банковата операция с неотменимо платежно нареждане. Жалбоподателите намират, че в случая е налице хипотезата на чл. 95 и сл. от ЗЗД, тъй като банката-кредитор е в забава, с всички произтичащи от това последици. Твърдят, че относим към спора е и придобитият на 2.02.2017 г. статут на дипломатически агент от Ц. Л., преди датата на реално осъществения въвод на 23.02.2017 г. на процесния имот по изп. дело № 879 по описа за 2015 г. на ЧСИ В. М., рег.№ …, който поражда закрила на имуществото на дипломатическия агент като резидентна собственост, съгласно В. конвенция за дипломатическите отношения. Заявяват, че необосноваността на решението опорочава фактическите констатации на съда поради допуснати от него процесуални нарушения и допуснати грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Тези грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Считат, че решението е очевидно неправилно, предвид неправилната привръзка на фактическата обстановка и статута на кредитора – финансова институция, администрираща собственото си плащане като оператор, осъществяващо се с международна банкова операция в сметка под управление на банката-кредитор, с разпоредбите на чл.305 от ТЗ, който се явява в случая неприложим, когато банковата операция е стартирала и приемащата банка е получила съобщение за трансакцията.
Ю. Т. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска. Съгласно исковата молба и молба-уточнение вх.№ 13432/9.12.2016 г. И. И. Л. и Ц. И. Л. са предявили срещу Ю. Т. Г. искове по чл.124, ал.1, във вр. с чл.498, ал.2 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на апартамент № … (а по акт за ипотека – № ..), находящ се в [населено място], [улица], вх.2, ет.14, с площ от 93.59 кв.м, заедно с мазе № 11 с площ от 5.98 кв.м и 1.199% ид.ч.от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ……… Ищците твърдят, че от тях върху апартамента била учредена договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит № 9/28.03.2012 г., сключен между банката и „ВИЦИ“ ЕООД, представлявано от Ц. И. Л.. На 20.04.2015 г. с международен банков превод от VP B. Л. от клиентската сметка на „ВИЦИ“ ЕООД към банката бенефициер „Банка ДСК“ ЕАД било извършено плащане по посочената от „Банка ДСК“ ЕАД банкова сметка, с което било погасено изцяло задължението към „Банка ДСК” ЕАД. С писмо вх.№…/13.05.2015 г. ищците изискали от „Банка ДСК“ ЕАД да представи становище относно вината, невъзможността и причината, поради която не признава извършеното плащане, като с писмото представили на банката международно платежно нареждане № 153248В47634 и съобщение от С. Сървиз бюро. Пред Софийски градски съд „ВИЦИ“ ЕООД завело искова молба вх.№ 80684/22.06.2015 г. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, с предмет – отрицателен установителен иск и несъществуване на ипотеки по договори за кредит № 9/2012 г. и № 31/2013 г., вписана в Агенцията по вписванията. Въпреки това банката предприела изпълнителни действия и образувала изп. дело № 20158330400879 при ЧСИ В. М., №… при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – [населено място], по което горепосоченият имот бил изнесен на публична продан и с постановление за възлагане на недвижим имот от 16.03.2016 г. за купувач бил обявен Ю. Т. Г.. Постановлението за възлагане влязло в сила на 4.11.2016 г., след като Окръжен съд [населено място] отхвърлил жалбата на И. Л. и Ц. Л. срещу него. Ищците сочат, че съдебният изпълнител, освен че не взел предвид направеното от „ВИЦИ“ ЕООД плащане, не взел предвид и предоставеното му на 15.02.2016 г. на английски и на 18.02.2016 г. с превод на български обезпечително определение № 211-1188769- 45RP/15.02.2016 г. от Съдебен комитет по обезпечителни мерки под юрисдикцията на Европейския съд по регламент 1215/2012г на ЕС. Съдебният изпълнител насрочил въвод във владение на купувача. Предвид изложеното, тъй като с извършеното от „ВИЦИ“ ЕООД плащане на 20.04.2015 г. към „Банка ДСК“ ЕАД цялото задължение на дружеството към банката е погасено, И. Л. и Ц. Л. считат, че те са собственици на процесния имот.
Ответникът Ю. Т. Г. е изразил становище за недопустимост на предявените искове, както и за тяхната неоснователност.
За да потвърди обжалваното пред него решение, въззивният съд е споделил мотивите на първостепенния съд и е препратил към тях на основание чл.272 от ГПК. Съдът е приел, че е сезиран с допустими искове с правно основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.498, ал.2 от ГПК – за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот, върху който се извършва въвод във владение на купувач, обявен за такъв на проведена от съдебен изпълнител публична продан. Направил е извод за неоснователност на претенциите, предвид недоказването на твърденията на ищците за погасяване на задължението още преди образуване на изпълнителното дело и преди провеждане на публичната продан (аргумент от чл.491 от ГПК). Изложил е, че само въз основа на представените документи за извършен превод от длъжника „ВИЦИ” ЕООД не може да се приеме, че плащането е извършено съгласно чл.305 от ТЗ, доколкото по делото не са представени доказателства за заверяване на сметката му в „Банка ДСК” ЕАД с наредения превод на суми. Съдът е посочил, че постановлението за възлагане на имота, закупен на публичната продан, е влязло в сила на 4.11.2016 г. и от тази дата ответникът като купувач е придобил правото на собственост върху него (чл.496, ал.2 от ГПК). Действителността на публичната продан не е оспорена по исков ред на основанията по чл.496, ал.3 от ГПК, нито такива основания са наведени в производството. Въззивният съд е изложил също така мотиви, че вписаната на 22.06.2015 г. искова молба, депозирана пред СГС, с която се твърди да е предявен иск за несъществуване на вписаните върху имота ипотеки по договори за кредит № 9/2012 г. и 31/2013 г. има оповестително-защитно действие спрямо трети лица и е ирелевантна към спора, доколкото не се твърди тези искове да са уважени с влязъл в сила съдебен акт към датата на провеждане на проданта и възлагане на имота на купувача. Съгласно решението, с представените пред първата и пред въззивната инстанция документи относно дипломатическия статут на Ц. И. Л. и особения статут на жилището, в което той живее, са наведени нови обстоятелства, които не са били заявени в исковата молба и по тази причина са извън очертания първоначален предмет на спора. Отделно, въззивният съд е счел въпросните доказателства за неотносими, защото според удостовереното в тях, специалният дипломатически статут на ищеца и на процесното жилище е бил придобит на 2.02.2017 г., т.е. значително след проведената публична продан (10.02.2016 г. – 10.03.2016 г.) и след влизане в сила на постановлението за възлагане (4.11.2016 г.).
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Не следва да се допуска касационно обжалване по първия от формулираните в изложението материалноправни въпроси, тъй като по спорния въпрос дали е налице валидно извършено плащане от длъжника „ВИЦИ“ ЕООД в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е налице влязло в сила на 18.04.2018 г. решение от 19.06.2016 г. по гр. дело № 525/2016 г. по описа на Русенския районен съд, с което е признато за установено, че „ВИЦИ“ ЕООД, „Гея Мод-64“ ЕООД, Ц. И. Л. и И. И. Л. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, във връзка с договор за кредит № 9/28.03.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ВИЦИ“ ЕООД, сумата от 24 158.50 лв. – главница, 1 910.71 лв. – просрочена лихва за периода 25.02.2015 г. – 8.11.2015 г., 500.98 лв. – лихвена надбавка за забава от 6.02.2015 г. до 8.11.2015 г., 738.88 лв. – такси от 17.03.2015 г. до 4.11.2015 г., законна лихва върху главницата от 9.11.2015 г. до изплащането. Съдът е разгледал правопогасяващото възражение на ответниците, че „ВИЦИ“ ЕООД добросъвестно е погасило задължението си по договора за кредит, като на 20.04.2015 г. с международен банков кредит от VP B. Л. от клиентската сметка на „ВИЦИ“ ЕООД към „Банка ДСК“ ЕАД било извършено плащане по посочената банкова сметка в размер на 80 000 евро; датата на вальор на трансфера била 25.04.2015 г.; транзакцията била с № 153248В47634, но „Банка ДСК“ ЕАД не приела плащането. Съдът е направил изводи, че твърдяното плащане не е било валидно извършено, поради което е уважил исковете. Така постановеното решение има сила на пресъдено нещо и обвързва Ц. И. Л. и И. И. Л., както и настоящия съд.
Освен това горният правен въпрос съдържа твърдение, което не е установено по делото, а именно, че банката-кредитор е отказала да приеме плащането.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втория формулиран материалноправен въпрос. Същият не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете, тъй като основните съображения в обжалваното решение са, че доводите относно специалния статут на жилището са извън очертания първоначално спор по делото. По отношение на тези мотиви на въззивния съд жалбоподателите не са навели основание за касационно обжалване.
Във връзка с наведените основания за касационно обжалване поради неправилност и необоснованост на въззивното решение, съдът държи да отбележи и следното:
В решение № 15 от 6.11.2018 г. на Конституционния съд на РБ по конст. дело № 10/2018 г. е прието, че в приложното поле на предпоставката очевидна неправилност като отделно, самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК основание за допускане на касационното обжалване, законодателят е включил всички пороци на въззивния акт, обуславящи неговата неправилност. Това налага разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт като касационно отменително основание по чл.281, т.3 от ГПК да бъде направено въз основа на обективни критерии.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Ответникът по жалбата има право на 1 000 лв. разноски за адвокат за производството пред ВКС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 101 от 25.05.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по гр. дело № 22/2018 г.
ОСЪЖДА И. И. Л. и Ц. И. Л. да заплатят на Ю. Т. Г. разноски пред ВКС в размер на 1 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: