3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 26.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 4 711/2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. С. от ВАК, срещу определение № 520 от 01.10.2013 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в. ч. гр. д. № 525/2013 г. Със същото се потвърждава разпореждане от 22.07.2013 г. по гр. д. № 334/2013 г. на Ш., с което е върната въззивната жалба на дружеството, подадена срещу решение № 484/10.06.2013 г., поради просрочие на същата.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определение № 327 от 08.10.2008 г. на ВКС, V ГО, постановено по гр. д. № 1 589/2008 г.
Ответникът по частната касационна жалба – [община] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С разпореждане от 22.07.2013 г. по гр. д. № 334/2013 г. Районен съд [населено място] е върнал подадената от [фирма] [населено място] въззивна жалба с вх. № 10 303/03.07.2013 г. срещу решение № 484/10.06.2013 г., постановено по цитираното дело, тъй като същата е подадена извън срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. Този съдебен акт е потвърден от въззивния съд с определение № 520 от 01.10.2013 г. по в. ч. гр. д. № 525/2013 г. (предмет на настоящото производство). Съдът е приел, че жалбоподателят е уведомен за изготвеното решение чрез адв. Г. на 13.06.2013 г., който е получил съобщението, тъй като работи в същата адвокатска кантора, в която работи и процесуалния представител на дружеството – адв. Женя П., поради което е налице редовно уведомяване по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. Постъпилата в регистратурата въззивна жалба (изпратена по пощата на 01.07.2013 г.) е подадена извън законоустановения срок, с оглед на което същата се явява процесуална недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Видно от съдържанието на частната касационна жалба и данните по делото процесуалноправният въпрос от съществено значение за изхода на делото е свързан с приложението на чл. 51, ал. 1 ГПК. По този въпрос е налице практика на Върховен касационен съд на РБ, постановена при действието на новия ГПК, според която връчването на призовки и съобщения, извършено по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2 и 3 ГПК чрез адвокат от кантората на процесуален представител на страна по делото е редовно, ако надлежно е удостоверено от длъжностното лице – връчител. Видно от данните по делото, съобщението за изготвеното решение е получено от адв. Г. като изрично е отбелязано, че е от адвокатската кантора, в която работи и процесуалния представител на частния жалбоподател – адв. Женя П. и същото е оформено съгласно изискванията на действащата в момента процесуална уредба. Това налага извода, че жалбоподателя е редовно уведомен за постановения съдебен акт на 13.06.2013 г. и подадена от него възизвна жалба на 01.07.2013 г. е просрочена. В този смисъл са определение № 817/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 5 847/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 103/15.03.2011 г. по ч. гр. д. № 94/2011 г. на ВКС, ГК; определение № 510/15.07.2013 г. по ч. т. д. № 2 155/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, определение № 587/03.12.2013 г. по ч. т. д. № 4 063/2013 г. на ВКС, І ТО; определение № 471/11.10.2013 г. по ч. гр. д. № 5 995/2013 г. на ВКС, ГК и др., както и цитираните в обжалваното определение определения на ВКС. При постановяване на въззивното определение Шуменския окръжен съд се е съобразил с константната практика на Върховен касационен съд, която е задължителна за долустоящите съдебни инстанции.
Неоснователно е позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, според която произнасянето на съда по съществения процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай предвид наличието на непротиворечива практика на ВКС по поставения от жалбоподателя въпрос, постановена при действието на ГПК от 2007 г.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Шуменски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 520 от 01.10.2013 г. на Окръжен съд [населено място], постановено по в. ч. гр. д. № 525/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: