О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
[населено място], 26.03.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 968 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 16307 от 13.08.2014г. по гр.д. № 10516/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, с която е отменено решение № 130 от 25.05.2011 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 14911/2010г. и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от Н. П. Б. против В. Н. В. иск по чл. 108 ЗС относно 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ част от таван, с площ 65 кв.м., от двуетажната къща в [населено място], [улица], построена в имот пл.№3, част от УПИ І-1,3 в кв.538 по плана на м. „Г.-зона Г-12”, която част е обособена като жилище с площ 63,79 кв.м., състоящо се от коридор, две стаи, кухня, клозет, с таванско и избено помещение и е оцветена в жълто на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението.
Касационната жалба е подадена от ищцата Н. П. Б. чрез пълномощниците адв. С. и адв. Г.. Претендира се допускане на касационно обжалване по четири материалноправни и четири процесуалноправни въпроса, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС или са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът В. Н. В. е представил мотивиран писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, придружен от съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост. Съдът е приел за безспорни следните обстоятелства: 1/ наследодателят на ищцата е бил собственик на сградата, в която се намира процесния тавански етаж; 2/ партерният и таванският етаж на сградата са били отчуждени от наследодателя по реда на ЗОЕГПНС; 3/ ищцата е наследник наред с Л. П. и притежава 1/2 ид.ч. от наследството; 4/ с договор за продажба от 01.09.1964, сключен по реда на Н., наследодателите на ответника са придобили от държавата апартамент, находящ се на [улица], с площ 63,79 кв.м., разположен на таванския етаж на сградата, състоящ се от: коридор, две стаи, кухня, клозет, с таванско и избено помещение, който апартамент е без ж.б. конструкция и е изграден от преградни стени, наковани с летви върху мертеци и замазани с хоросан; 5/ посоченият апартамент е идентичен с описаните в исковата молба 65 кв.м. от тавана, предмет на ревандикационния иск; 6/ответникът владее спорните 65 кв.м.
Спорът е съсредоточен върху законовата предпоставка на чл. 2, ал.3 ЗВСОНИ, а именно към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът да се намира в партимониума на държавата във вида и до размера, в който е отчужден. Основавайки се на приетите съдебно-технически експертизи, съдът е приел, че процесните 65 кв.м. от таванския етаж са били преустроени, като в резултат на това преустройство, чрез изграждане на преградни стени, наковани с летви върху мертеци и замазани с хоросан, е обособено жилище от две стаи, коридор, кухня, клозет, таванско и избено помещение, което жилище е било предмет на разпоредителна сделка от държавата в полза на ответника. При това положение, към момента на влизане в сила на реституционния закон имотът не съществува във вида, в който е отчужден и не се намира в патримониума на държавата. Поддържаните от ищцата основания за недействителност на разпоредителната сделка е следвало да бъдат заявени с иск по чл. 7 ЗВСОНИ в посочения в разпоредбата срок; същите не могат да бъдат релевирани чрез възражение в рамките на спора по чл. 108 ЗС. Н. на иск по чл. 7 ЗВСОНИ лишава правоимащите от възможност да предявяват както самостоятелен иск по чл. 26 ЗЗД, така и чрез възражение да установяват пороци на разпоредителната сделка. В този смисъл е посочена съдебна практика. По тези съображения искът е отхвърлен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поставените от касатора материално правни въпроси са следните:
1.Достатъчна ли е фактическата промяна на несамостоятелен обект, без да са изпълнени законовите изисквания за жилище и без дадено съгласие от всички етажни собственици, за да се приеме, че е налице промяна на предназначение – от обслужващ обект в самостоятелен такъв – жилище;
2.Има ли вещно-правно действие сделка, с която се прехвърля несамостоятелен недвижим имот – част от таван, неотговарящ на изискванията за жилище, но обособен фактически като такъв;
3. Какъв е статута на таван, който представлява общ незастроен обем, може ли да бъде обект на правото на собственост и може ли части от него да се прехвърлят на лице, което не е етажен собственик;
4.Представляват ли пречка за реституцията незначителните преустройства на отчуждения имот.
Всички тези въпроси не са обсъждани и разрешени в мотивите на въззивния съд, поради което липсва общото основание за допускане на касационно обжалване. Първите три въпроса са свързани със сочените от ищцата пороци на сключения договор за продажба, за които съдът е счел, че е могло да бъдат предявени с иск по чл. 7 ЗВСОНИ, но това не е сторено в предвидения от закона срок. Поради това съдът ги е намерил за недопустими в настоящето производство и не ги е разгледал. Четвъртият въпрос също няма отношение към мотивите на съда. По делото не е установено незначително преустройство, за да се обсъжда значението му за правото на реституция. Установено е преустройство, посредством което е обособен нов обект – жилище, което жилище е продадено от държавата. С оглед на това решаващият мотив е за липса на предпоставката имотът да се намира в патримониума на държавата към момента на реституцията.
Поставените от касатора процесуално правни въпроси, за които се поддържа разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС, са следните:
1.Какъв е характерът на дейността на въззивната инстанция – контролно-отменителна или решаваща;
2.Дължи ли въззивната инстанция произнасяне по доводите и възраженията на страните, основанията на иска и следва ли да направи собствена преценка на доказателствата;
3. Какви са правомощията на втората инстанция при неправилна правна квалификация на иска;
4. Какъв е характера на иска по чл. 7 ЗВСОНИ и основанията му;
Първите два въпроса са обосновани с твърденията на касатора, че съдът в случая не е действал като инстанция по същество, не е обсъдил доводите и основанията в исковата молба, не е обсъдил и техническата експертиза, която сочи несъответствието на обособените помещения със строителните правила и норми.
Несъмнено е, че според действащия процесуален закон въззивната инстанция извършва решаваща дейност по съществото на спора, като осъществява своя преценка на събраните доказателства и формира свои правни изводи. Постановеното от Софийски градски съд решение напълно съответства на горните изисквания. Съдът в нито един момент не е проверявал правилността или неправилността на изводите на първата инстанция, а е направил свои фактически констатации и въз основа на тях – правни изводи. Доводите за неправилно преценени възражения, каквито навежда жалбоподателя, представляват оплаквания срещу правилността на решението, които не могат да послужат като основания за допускане на касационно обжалване. Същото се отнася и до заключенията на приетите експертизи. Те са обсъдени в решението, доколкото е било нужно за изясняване на правно релевантните обстоятелства. В частта им, която има отношение към наведените възражения за нищожност на договора, съдът не е обсъждал експертизите, защото е приел самите възражения за недопустими в това производство.
По третия въпрос. По делото липсва констатация за неправилна правна квалификация на иска и дадена различна такава от въззивния съд. Доводите на касатора са свързани с квалифицирането на сочените от ищцата основания за недействителност като такива, покриващи фактическия състав на иска по чл. 7 ЗВСОНИ. Това обаче не е свързано с правната квалификация на поставения за разрешаване иск, който и от двете инстанции е квалифициран като ревандикационен.
Четвъртият въпрос е разяснен в Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК, към което е препратил и въззивния съд. В случая, както бе посочено, съдът е приел, че релевираните от ищцата основания за нищожност на сделката попадат в приложното поле на иска по чл. 7 ЗВСОНИ и не могат да бъдат предявявани извън този специален иск и след изтичане на срока за завеждането му, като в тази насока се е позовал на съдебна практика.
В обобщение, не са налице основания за достъп до касационен контрол и такъв следва да бъде отказан.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 16307 от 13.08.2014г. по гр.д. № 10516/2011г. на Софийски градски съд, ІІ-в състав, по касационната жалба на Н. П. Б..
ОСЪЖДА Н. П. Б., ЕГН [ЕГН], постоянно пребиваваща в Германия, Провинция Б., [населено място], 8033, О.-фон М. Р. 33, със съдебен адрес в страната: [населено място], [улица], ет.2, адв. К. С. и адв.В. Г., да заплати на В. Н. В. от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: