4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1809/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№136
гр.София, 27.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА К.
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ И.
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар София С.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ И.
търговско дело под № 1809/2013 година
Производството е по чл.303 и сл.ГПК.
Образувано е по молба на В. М. С. от [населено място] за отмяна на решението на Асеновградския районен съд № 271/14.06.2012 год. по гр.дело № 1835/2011 год. в частта му, с която е осъден да заплати на Ф. Ф. от [населено място] /ответник по предявения от молителя-ищец иск по чл.422 ГПК, който е отхвърлен/ сумата 2 000 лева – съдебни разноски за първоинстанционното производство, както и за отмяна на определение № 3531/07.11.2012 год., постановено по гр.дело № 2567/2012 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е осъден по прекратеното въззивно дело /поради оттегляне на подадената от него въззивна жалба/ да заплати на ответника 487,50 лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Без да конкретизира кое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК поддържа, молителят иска отмяна на посочените съдебни актове, с които е осъден да заплати на ответника съответните съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по молбата за отмяна Ф. Ф. А. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Е.В. от АК-П. изразява становище, че същата е процесуално недопустима, а по същество – направените в нея оплаквания са неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.03.2013 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като провери данните по делото и след преценка на направените оплаквания счита, че подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения:
Поначало отмяната по чл.303, ал.1 ГПК е извънредно средство за извънинстанционен контрол на порочни влезли в сила съдебни решения. Съгласно ППВС № 2/1977 год., на отмяна подлежат само актове, които се ползуват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които по своята същност са приравнени по правни последици на влезли в сила решения, защото разрешават материалноправен спор свързан с предмета на съдебното производство. Това следва от характера на института, чиято цел е да се премахне при строго определени предпоставки силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. По изключение отмяната е допустима и по отношение на определенията, които прекратяват производството по делото във всеки от стадиите на инстанционното развитие на процеса, тъй като препятствуват да се постанови решение по същество.
В случая определението на Пловдивския окръжен съд № 3531/07.11.2012 год. по в.гр.дело № 2567/2012 год., с което са присъдени в полза на ответника дължимите съдебни разноски, направени от него за защитата му по прекратеното въззивно производство поради оттегляне на подадената от ищеца въззивна жалба срещу първоинстанционното отхвърлително решение, не представлява акт, който се ползува със сила на пресъдено нещо, нито попада в посочената категория съдебни актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 ГПК.
По отношение на първоинстанционното решение № 271/14.06.2012 год. по гр.дело № 1835/2011 год. на Асеновградския районен съд, в частта му относно присъдените разноски, това решение също има характер на определение, поради което отмяната му по реда на чл.303 ГПК в тази част е недопустима, тъй като в частта за разноските съдебното решение не се ползува със сила на пресъдено нещо.
По изложените съображения подадената молба за отмяна се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като в полза на ответника по молбата следва да бъдат присъдени поисканите и направени от него съдебни разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 000 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по представения с отговора му договор за правна защита и съдействие от 01.03.2013 год.
Мотивиран от изложеното съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на В. М. С. от [населено място] за отмяна по реда на чл.303 ГПК на решението на Асеновградския районен съд № 271/14.06.2012 год., постановено по гр.дело № 1835/2011 год. в частта му за разноските, както и на определението на Пловдивския окръжен съд № 3531/27.11.2012 год., постановено по в.гр.дело № 2567/2012 год.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място], [улица] да заплати на Ф. Ф. А., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.18 сумата 1 000/хиляда/лева съдебни разноски за производството по отмяна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/