3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 136
София, 28.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 631/2011 година
за да се произнесе,взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частните жалби на [фирма], [населено място], подадена чрез изп.директор О. Т. Т. и на М. В. С. от [населено място] против определение на Софийски апелативен съд № 652/11.04.2011 год., постановено по ф.д.№ 1132/ 2011 год., с което са оставени без разглеждане, като процесуално недопустими, жалбите им – за първия с вх.№ № 82359/22.11.2010 год.; 84493/25.11.2010 год. 84747/26.11.2010 год., а за втория- с вх.№ 84500 / 25.11.2010 год. и е прекратено производството по ф.д.№ 1132/ 2011 год., образувано пред Софийски апелативен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон.
Частните жалбоподатели поддържат, че постановеното от СГС по реда на чл.25, ал.4 ЗТР решение от 19.11.2010 год., по ф.д.№ 341/2010 год. не е в полза на дружеството- заявител [фирма], тъй като промените са заявени за вписване от лице, без необходимата представителна власт за АД, поради което въззивното производство е допустимо и съдът е бил длъжен да се произнесе по основателността на наведените в жалбата оплаквания.
Същевременно, според изложеното в обстоятелствената част на всяка една от частните жалби, доколкото с поставеното от първоинстанционния съд решение е указано на Агенцията по вписванията единствено вписване на произнасянето, то не е налице съдебно решение, с което конкретното искане за вписване е уважено, в която хипотеза единствено въззивното производство би било недопустимо, по арг. от чл.25, ал.1 ЗТР .
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Всяка една от части жалби е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и като подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС прекратителен съдебен акт на въззивен съд е процесуално допустима.
Разгледани по същество, частните жалби, имащи идентично съдържание и предмет на обжалване, са неоснователни.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадените от настоящите частни жалбоподатели въззивни жалби са процесуално недопустими, тъй като са срещу съдебен акт на СГС, изключен от обсега на последващ инстанционен контрол по изрично разпореждане на закона.
Изложени са съображения, че доколкото по силата на чл.25 ЗТР, на обжалване подлежат само отказите за извършване на вписване, заличаване или обявяване в Търговския регистър, то обстоятелството, че с постановения от СГС съдебен акт, предмет на предприетото пред Софийски апелативен съд обжалване е отменен отказът на Агенция по вписванията да впише по партидата на [фирма], заявените промени, има за своя правна последица отсъствие на надлежно възникнало в полза на настоящите частни жалбоподатели потестативно процесуално правомощие на въззивна жалба.
Същевременно необжалваемостта на постановеното от СГС решение, с което отказът на Агенция по вписванията е отменен, обуславя, по силата на чл.247, ал.4 ГПК необжалваемост и на постановеното от първоинстанционния съд решение за поправка на допусната в първия съдебен акт очевидна фактическа грешка. Изрично също в тази вр. е посочено, че за засегнатите от вписването трети за охранителното производство лица остава единствено исковия ред за защита по чл.29 ЗТР.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпореденото от чл.25, ал.1 ЗТР на обжалване пред окръжния съд подлежи отказът на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване, заличаване или обявяване. Следователно, по аргумент за противното, както последователно поддържа в практиката си ВКС, поради постигане на целения от заявителя правен резултат не подлежи на обжалване нито актът, с който Агенцията по вписванията, уважавайки искането на последния, извършва вписване, заличаване или обявяване на заявеното за търговеца обстоятелство, нито решението на съда, с който отказът на Агенцията е отменен и са дадени указания за извършване на исканото вписване. Затова, като е съобразил гореизложеното, Софийски апелативен съд законосъобразно е приел, че подадените от настоящите частни жалбоподатели въззивни жалби са процесуално недопустими и е прекратил въззивното производство.
Като основано на закона, настоящият съдебен състав споделя и изразеното от въззивната инстанция разбиране, че в разглежданата законова хипотеза защитата срещу обжалваните решения – основно и за поправка на очевидна фактическа грешка може да бъде реализирана само по реда на чл.29 ЗТР, т.е. по исков ред.
Водим от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 и сл. ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд № 652/ 11.04.2011 год., постановено по ф.д.№ 1132/ 2011 год., по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: