О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 28.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 983/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 10546/ 17.12.2015 година на дружество [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. чрез процесуалния представител адв. Г. П. АК П. срещу въззивно Решение Nо 558 от 10. 11.2015 година по гр. възз. д. Nо 576/ 2015 год. на ОС-Пазарджик.
С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно като постановено при непълно и неточно анализиране на фактите , без отговор на точния предмет на спора и ангажираните в тази насока писмени и гласни доказателства и тяхното съотнасяне към правната норма , основание за отмяната му по чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите следва ли съдът да се произнесе по това какъв е характера на подпокривното пространство , когато в него са изградени обособени помещения и необходимо ли е да се изследва дали изградените помещения са самостоятелни обекти на правото на собственост , когато са изградени или преустроени , отговарят ли на законовите изисквания за изграждането им ? с довод , че съдът не е правил подобно изследване , което е в противоречие с Решение No 316 от 20.05.2013 год. по гр.д. No 217 /2012 год. на ВКС-II г.о., и въпросът могат ли таванските помещения фактически изградени на таванския етаж без необходимите строителни документи или в отклонение от тях , или в противоречие със законови изисквания за самостоятелен обект , разделени между собствениците на жилища по начин всеки да притежава таванско помещение , последните да имат различен статут от този на принадлежност към жилищния обект, с довод , е произнасянето на въззивния съд е в противоречие с задължителната практика на ВКС по Решение No 118 от 07.01.2015 год. по гр.д. No 3138 /2012 год. на ВКС- I1 г.о.; Решение No 30 от 07.02.2012 год. по гр.д. No 401 /2011 год. на ВКС-II г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по материално-правния въпрос за допустимостта при прехвърляне правото на собственост върху жилище е режим на етажна собственост продавачът да запази собствеността върху таванско помещение , изградено в таванския етаж , което по проект представлява таван с номер съответстващ на номера на жилището, без да е самостоятелен обект, като по този начин таванското помещение да бъде собственост на лице, непритежаващо друг обект в сградата-етажна собственост,с довод , че съществуващата съдебна практика/ Решение No 81 от 04.04.2014 год. по гр.д. No 5556 / 2013 год. на ВКС-I г.о., касае складови помещения.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос придобива ли се при покупка на недвижим имот „жилище“ в сграда в режим на етажна собственост, част от таванския етаж, който не е самостоятелен обект, а представлява принадлежност към жилището, ако същото не е описано и включено в нотариалния акт и , с който е обективирана сделката ? с довод , че по този проблем липсва практика.
Седмият въпрос , на който се поддържа искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. т.1 ГПК е въпросът длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице относно въпрос касаещ статута на таванското помещение и включен в предмета на доказване , когато заема противното становище и длъжен ли е да мотивира защо не приема заключението ? е в контекста на задължението на решаващия съд да изложи мотиви защо приема ли не заключението на вещото лице , в противоречие със задължителната съдебна практика по ПП ВС 1-85 , т.13.
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Н. С. -АК П., с който отговор се оспорва искането за допускане на касационното обжалване по съображения , че въззивното решение не е в противоречие със нито едно от цитираните решение на ВКС по чл. 290 ГПК , както и са изложени съображения срещу основателността на доводите за отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за защита пред касационния съд в размер на 500 лв.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК,редакция ДВ. бр.50/2015 година намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за предмета делото – вещен иск за защита правото на собственост, намира същата за процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 1/3 ГПК по поставените въпроси .
С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е отменил решение на първата инстанция , с което е бил уважен иска на [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. и е прието за установено по отношение на ответниците Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц. , В. А. Н. и П. Н. Н.,, че дружеството е собственик на таванско помещение No 3, принадлежност към апартамент No 3 , закупен с договор по НА No 89/ 2009 година и посочените физически лица са осъдени предаде владението му, като е постановено ново решение , с което исковете са отхвърлени изцяло.
За да отхвърли исковете на [фирма] въззивният съд е приел, че процесното таванско помещение не е предмет на разпореждането по продажбата по НА No 89/ 2009 година , не е принадлежност към апартамент 3, собственост на дружеството и ответниците не владят същото без основание .
Въпросите представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост таванско помещение , изградено в тавански етаж в сграда в режим на етажна собственост без необходимите строителни книжа или в противоречие със законовите изисквания и какъв е неговия статут , респ. какви са законовите критерии и правно релевантни факти при определяне статута на фактически обособено помещение в подпокривното пространство? , не може да се приеме , че е изведен изцяло правен въпрос, тъй като формулировката предполага по делото да са установени факти касаещи законността респ. незаконността на обособените помещения в подпокривното пространство , каквито изводи на съда няма в тълкувателното решение на ВС. Решаващият съд се е позовал на принципно на разясненията по ТР No 34/83 на ОСГК на ВС , като е приел, че обособените тавански помещения в подпокривното пространство са общи части по своето предназначение и могат да се придобиват по давност. В случая не е обсъждан въпроса дали обособяването е извършено въз основа на одобрени строителни книжа и кога от част от тези помещения е обособено жилището на ответниците физически лица, за да се приеме тезата , че налице някакво противоречие със задължителна съдебна практика.
С цитираното Решение No 118 от 07.01.2015 год. по гр.д. No 3138 / 2012 год. на ВКС- I1 г.о. , в отговор на правния въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК, ВКС е приел, че „ с по новата съдебна практика на ВКС , обективирана с Решение Nо 734 от 14.03.2011 год. по гр.д. Nо 1270/2009 год. на ВКС-I г.о. и Решение Nо 211 от 13.09.2011 год. по гр.д. Nо1940/2009 год. на ВКС-I г.о., постановени по чл. 290 ГПК , се приема , че общите части на сграда , в режим на етажна собственост , определяни като такива по предназначение или по естеството си , макар и да нямат самостоятелно значение и следват главната вещ , могат да бъдат предмет на съдебна делба , доколкото са обособени като самостоятелни обекти в подпокривното пространство , без то да е загубило изцяло или отчасти характера на обща част по предназначение. Така ,“когато подпокривното пространство е обща част по предназначение т.е. има нужната височина, обем и в него могат да се изградят спомагателни помещения на всеки един от собствениците на обекти в етажната собственост, или има изградени такива , те могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или трети лица или да се придобият по давност“. И. краен извод , че критериите за преценка на характера и естеството на подпокривното пространство изцяло или отчасти като обща част, са както фактически , така и юридически, като фактическите се базират на данните за актуално/ към момента на търсената правна защита / състояние на подпокривното пространство, не могат да обосноват извод , че с обжалваното решение е приета теза в обрания смисъл на изложеното.
С Решение No 10 от 06.02.2015 год. по гр.д. No 4598 /2014 год. на ВКС-II г.о.поставеният правен въпрос няма нищо общо с този, изведен от защитата на касатора , поради което се явява неотносим към процеса на селекция по чл. 288 ГПК.
Въпросът какви са критериите, които съдът следва да обсъди , за да определи дали изграденото в таванския етаж помещение представлява принадлежност към изграден в същата сграда самостоятелен обект- жилище или е самостоятелен обект на правото на собственост? също не може да се приеме да е произнесен от въззивния съд в противоречие с Решение No 30 от 07.02.2012 год. по гр.д. No 401 /2011 год. на ВКС-I г.о., тъй като спорът и съответно правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК по това дело е концентриран върху проблема за придобиване по давност на реална част от недвижим имот, а не засяга проблема по настоящия казус – за придобиване по давност на обособено и интегрирано в параметрите на нов жилищен обект таванско помещения- обща част по предназначение.
Въпросите следва ли съдът да се произнесе по това какъв е характера на подпокривното пространство , когато в него са изградени обособени помещения и необходимо ли е да се изследва дали изградените помещения са самостоятелни обекти на правото на собственост , когато са изградени или преустроени , отговарят ли на законовите изисквания за изграждането им ? е некоректно поставен въпрос, след като по делото съдът има произнасяне какъв е характера на изградените обекти в подпокривното пространство в рамките на разгледания спор .А дали съдът е предприел или не конкретни процесуални действия т.е. дали е „правил подобно изследване“ съставлява довод за допуснато нарушение при разглеждане на делото и изясняването на спора от фактическа страна. В този аспект не може да се приеме , че е налице противоречие с посоченото Решение No 316 от 20.05.2013 год. по гр.д. No 217 /2012 год. на ВКС-II г.о., с което касационният съд се е произнесъл по въпроси за статута на построеното извън рамките на учредено право на строеж.
Въпросът могат ли таванските помещения фактически изградени на таванския етаж без необходимите строителни документи или в отклонение от тях , или в противоречие със законови изисквания за самостоятелен обект , разделени между собствениците на жилища по начин всеки да притежава таванско помещение , последните да имат различен статут от този на принадлежност към жилищния обект, е обусловен от извода на съда , че е достатъчно в рамките на дефиницията за „жилище“ , същото да има като принадлежност само един обект- т.с. само складово помещения. Задължителната съдебна практика относно дефиницията за жилище по см. на § 5 т. 30 от ДР на ЗУТ , не сочи различия във виждането , че жилището като главна вещ / в режим на етажна собственост / е достатъчно да има като принадлежност едно складово помещения , в която насока е и произнесеното от въззивния съд решение- в случая посочената практика на ВКС – Решение No 118 от 07.01.2015 год. по гр.д. No 3138 /2012 год. на ВКС- I1 г.о.и Решение No 30 от 07.02.2012 год. по гр.д. No 401 /2011 год. на ВКС-II г.о., не третират поставения въпрос и са неотносими към него.
Материално-правният въпрос за допустимостта при прехвърляне правото на собственост върху жилище е режим на етажна собственост продавачът да запази собствеността върху таванско помещение , изградено в таванския етаж , което по проект представлява таван с номер съответстващ на номера на жилището, без да е самостоятелен обект, като по този начин таванското помещение да бъде собственост на лице, непритежаващо друг обект в сградата-етажна собственост,с довод , не може да обуслови исканото допускане касационно обжалване по причина , че доколкото се поддържа като основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК цитираната съдебна практика- Решение No 81 от 04.04.2014 год. по гр.д. No 5556 / 2013 год. на ВКС-I г.о., не може да бъде база за селекция , тъй като касае различна хипотеза , свързана със складови помещения при различна фактическа обстановка, без да дава някакво принципно разрешение на проблема за обема на прехвърляне на вещните права от гл.т. на главна вещ и принадлежност, което да послужи като база за съпоставка в насоката , която се поддържа от касатора.
И. следващ въпрос придобива ли се при покупка на недвижим имот „жилище“ в сграда в режим на етажна собственост, част от таванския етаж, който не е самостоятелен обект, а представлява принадлежност към жилището, ако същото не е описано и включено в нотариалния акт и , с който е обективирана сделката ? е обратната формулировка на предходния въпрос и твърдението , че липсва съдебна практика , не може да обуслови допускане на касационното обжалване по причина , че има съдебна практика/ дори така е цитирана по-горе от касатора/ , но по естеството си този въпрос се припокрива изцяло с предмета на спора по делото, а отговорът може да бъде даден с акта по същество – т.е. с решение. Седмият въпрос , на който се поддържа искането да се допусне касационно обжалване : длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице относно въпрос касаещ статута на таванското помещение и включен в предмета на доказване , когато заема противното становище и длъжен ли е да мотивира защо не приема заключението ? е въпрос касаещ конкретното процесуално поведение на решаващия съд и по естеството си съставлява довод за допуснато процесуално нарушение. На аналогични доводи , доколкото са релевирани с касационната жалба, касационният съд може да отговори само с решение, доколкото е допуснал касационно обжалване съобразно изискванията на закона .
По направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответниците по касация: Искането е направено своевременно и е основателно – чл.81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.При представения договор за правна защита и съдействие от 05.02.2016 година искането се явява доказано в размер на сумата от 500 лв. / петстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1/3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 10546/17.12.2015 година на дружество [фирма] [населено място] представлявано от Управителя И. К. чрез процесуалния представител адв. Г. П. АК П. срещу въззивно Решение Nо 558 от 10. 11.2015 година по гр. възз. д. Nо 576/ 2015 год. на ОС-Пазарджик.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес [населено място] , бул. „Б. „ No 57 , представлявано от Управителя И. К. да заплати на Н. Н. Ц., лично за себе си и като законен представител на В. Й. Ц., М. Й. Ц. , В. А. Н. и П. Н. Н., сумата 500 лв. / петстотин лева/ разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: