Определение №136 от 28.5.2013 по гр. дело №3021/3021 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136

София, 28.05.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело №3021 / 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 521 от 11.01.20134 г. по гр.д.№ 910/2012 г. на Благоевградски окръжен съд, по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, е признато за установено по отношение на ответниците М. П. Т., Д. И. П. и С. К. П., че ищците Н. Д. Д., С. Д. В. и З. Д. Г. са собственици на основание давностно владение на нива с площ от 2,099 дка, находяща се в местността „Б. път” в землището на [населено място], с идентификатор по кадастралната карта № 61813.196.2.
Ответниците Д. П. и С. П. са подали касационни жалби срещу въззивното решение, като развиват оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат, че ищците не биха могли да придобият имота по давност предвид нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, според която давност може да тече едва след завършване на земеделската реституция, а в случая това е станало през 2010 г. с възстановяване на имота в полза на праводателя на касаторите- М. Т..
Правните въпроси, с които се обосновава искането за допускане на жалбите до разглеждане също са във връзка с приложението на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и с придобивната давност въобще като способ, чрез който е признато, че ищците са станали собственици на имота. Поддържа се, че тези въпроси са решени от съда в противоречие със задължителната практика на ВКС- основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ищците оспорват допустимостта на жалбата с оглед критерия по чл.280, ал.2 ГПК, както и наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
При проверката по чл.280, ал.2 ГПК, която предшества тази по чл.280, ал.1 ГПК, се установи, че цената на иска е под 5000 лв., поради което само на това основание жалбите следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими. Съгласно чл.69, ал., 1, т.1 ГПК размерът на цената на иска по спорове за собственост и други вещни права е равна на данъчната оценка на имота, а ако няма такава- на пазарната цена на спорното право. В случая за имота е представена данъчна оценка и тя е в размер на 72, 50 лв.- л.45 от делото , поради което това е меродавният критерий, според който следва да се определи дали жалбите подлежат на разглеждане. Посочената в исковата молба пазарна цена от 20 000 лв. би имала значение само ако имотът нямаше данъчна оценка. Неотносими към цената на иска са и промените, които са настъпили в имота и са увеличили неговата стойност, тъй като цената се определя към момента на подаване на исковата молба, поради което не следва да се взема предвид представеното удостоверение за данъчна оценка, определена към 6.02.2013 г.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕГЖДАНЕ касационните жалби, подадени от Д. П. и С. П. срещу решение № 521 от 11.01.20134 г. по гр.д.№ 910/2012 г. на Благоевградски окръжен съд.
Прекратява производството по делото.
Осъжда Д. И. П.- ЕГН [ЕГН] и С. К. П.- ЕГН [ЕГН] да заплатят на Н. Д. Т., С. Д. В. и З. Д. Г. разноски по делото за настоящото производство в размер на 300 / триста/ лв.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top