1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр.София, 30.01.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 6749 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]– [населено място], чрез адв. А. Я., срещу въззивно решение №350/10.07.2014г. по възз.гр.д.№540/2014г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение №361/06.03.2014г. по гр.д.№5502/2013г. на РС-Плевен. С първинстанционното решение са уважени исковете на Г. В. М. по чл.128 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД – за неизплатено трудово възнаграждение в размер общо на сумата 5 180.78 лв. и за обезщетение за забава в изплащането му в размер на 450.13лв.; и по чл.221 ал.1 КТ – за заплащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 400 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението на ОС-Плевен е недопустимо; а евентуално, че е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, по въпроси, свързани с правомощията на въззивната инстанция при нередовна искова молба; за задължението й да се произнесе по всички искания и възражения на страните; за възможността да препрати към мотивите на първата инстанция и да събира служебно доказателства. Ответникът по жалбата, в срока по чл.287 ГПК, не е представил писмен отговор и не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С въззивното решение е прието, че страните са били в трудово правоотношение за длъжността „машинист – багерист“, като за периода м.юни 2011г. – м.юни 2013г., когато трудовият договор е прекратен, на ищеца са останали неизплатени трудови възнаграждения в общ размер на 5 180.78 лева. Претенцията е счетена за основателна и доказана до този размер, предвид заключението на приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза. С експертното заключение са установени и размерите на останалите претенции – за обезщетението за забавено плащане на трудовото възнаграждение и за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор с работника. Ответната страна, в срока по чл.131 ГПК, формално е изпълнила задължението си за представяне на писмен отговор, с който бланкетно претенциите на ищеца са оспорени като неоснователни. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът е възприел извод за основателност на предявените искове до размера, установен със заключението на икономическата експертиза.
С оглед на така възприетото от въззивния съд, поставените в изложението на касатора процесуалноправни въпроси, не обосновават хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за селектиране на касационната жалба. Решението не е постановено по нередовна искова молба, поради което въпросът за правомощията на въззивната инстанция, когато констатира такива недостатъци на исковата молба е ирелевантен. Останалите формулирани въпроси, освен че нямат претендираното от касатора значение, не са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика. Решаващите изводи на съда по същността на спора – получил ли е ищецът следващото му се трудово възнаграждение от ответника, дължи ли му се обезщетение за забава и обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, са основани на закона и доказателствата по делото, а правилността на тези разрешения могат да се преценяват при разглеждане на касационната жалба по същество по чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване, условията за което в случая не са налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №350/10.07.2014г., постановено по възз.гр.д.№540/2014г. на Окръжен съд– Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.