О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
гр. София, 31.03.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 66/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Н. К. Б., чрез пълномощника му адвокат Б. Х. от гр. В., против въззивното определение от 30.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1146/2009 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното определение от 11.11.2008 год. по гр. д. № 15/2007 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и делото се върне на районния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на предявения иск.
Ответницата М. Й. К., чрез адв. Ст. С. , оспорва жалбата като неоснователна.
Останалите ответници по иска не са взели становище по частната жалба.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, наречено „допълнителни съображения към частна жалба”, постъпило в съда на 2.09.2009 год. в изпълнение на указанията на въззивния съд за отстраняване нередовности в жалбата, жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Формулира и материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в обжалваното определение, които имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно – същността на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като способ за защита при спор за материално право между наследниците на възстановен собственик, какъвто е и настоящия случай, за установяване на действителните права на наследниците върху възстановения имот, както и произнасянето на съда по въпроси, свързани със съществото на спора.
За да остави в сила определението на първоинстанционния съд, с което производството е прекратено като недопустимо, въззивният съд е приел на първо място, че ищецът, сега жалбоподател, не е доказал твърденията си, че спорният имот – лозе от 1 дка, цялото от 2 дка, в м. „Д” е част от имота, заявен и възстановен на наследниците на С. Т. , починал през 1935 год., баща на М. К. , починала през 1940 год. В представените три решения на ОбСЗ е описан друг имот, както и, че последният е заявен не като бивша собственост на С. Т. , а като отделни имоти на М. К. , С. и Й. Й. /Б. /. Съдът приел на второ място, че дори и да е налице идентичност на процесния имот с възстановения такъв по трите представени решения, то искът с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването му. Съображенията за този извод са свързани с липсата на подадено заявление от ищеца за възстановяване на собствеността върху имота, като собствен на неговия баща към момента на образуване на стопанството, и невъзможността евентуално положително решение да доведе до признаване правото на възстановяване на неговите наследници, с оглед изтичане на сроковете за това, както и неприложимост на разпоредбите на чл. 14, ал. 7 и ал. 7а ЗСПЗЗ.
На това основание въззивният съд е приел за правилен извода на районния съд за недопустимост на производството, поради липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед поддържаните от ищеца твърдения за принадлежността на възстановения имот в патримониума на неговия баща К към момента на образуване на ТКЗС, на основание поставяне имота в негов дял при извършената делба на наследството на починалата през 1940 год. негова съпруга М.
При това положение, обуславящият извода на съда въпрос е този за наличие на правен интерес от търсеното установяване по отношение на ответниците, че към момента на коопериране на земята собственик на спорния имот е бил К. Б. , при данните по делото, че заявление за възстановяване на собствеността в лицето на този наследодател, и за този имот, не е подадено. По този въпрос е налице утвърдена съдебна практика, включително и задължителна такава за съдилищата, а и в обжалваното определение е цитирана такава практика. В изложението си жалбоподателят не обосновава наличието на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изискващо излагане на съображения за необходимост от разглеждането на правния въпрос с оглед допринасяне на промяна в създадена поради неточно прилагане на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването на закона с оглед промени в законодателството и обществените отношения, както и при непълна или неясна правна разпоредба, което налага тълкуването й с оглед създаване на съдебна практика по прилагането й или същата да бъде променена. Такива доводи не се поддържат, а са налице оплаквания за неправилността на обжалваното определение, които не могат да бъдат разгледани поради липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение. Поставеният въпрос за същността на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и произнасянето по него не е обусловило направения от въззивния съд извод за недопустимост на производството, а касае въпроса за правната квалификация на иска, определена от съда въз основа на твърденията на ищеца в исковата му молба и допълнителните й уточнения относно притежаването на спорния имот към миналия момент от неговия баща К на основание извършената преди внасяне на имота в ТКЗС делба, и претенцията на ищеца, че като негов наследник има право на възстановяване на имота до размер на наследствения му дял. Тези твърдения, относими към правната квалификация на иска, са обусловили и необходимостта от произнасянето по наличието на правния интерес за предявяването му, като положителна процесуалната предпоставка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2* от 30.06.2009 год. по ч. гр. д. № 1146/2009 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Н. К. Б., чрез адвокат Б. Х. , частна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: