О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 04.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.д. № 3024/2014 година
Производство реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Г. Е. и С. П. Е., [населено място] срещу определение № 1 428 от 13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1 926/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 704 от 17.02.2014 г. по гр. д. № 15/2013 г. на Благоевградски окръжен съд за връщане на подадената въззивна жалба срещу решение № 4 307 от 25.10.2013 г. по гр. д. № 15/2013 г. на същия съд.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна.
В допълнително представеното от частните жалбоподатели изложение на основанията за допускане на касационно обжалване (озаглавено „жалба”) липсва позоваване на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са изложени фактически съждения, касаещи размера на присъдените с първоинстанционното решение лихви, такси и разноски, както и наличието на твърдяно извънсъдебно споразумение между страните по делото.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място] в депозиран по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК отговор оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 4 307 от 25.10.2013 г., постановено по гр. д. № 15/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград е прието за установено, че [фирма], [населено място] има вземане в размер на 140 445.17 швейцарски франка главница за периода от 29.12.2009 г. до 26.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2012 г., както и сумата 36 126.84 швейцарски франка, представляваща договорни лихви за периода от 29.10.2009 г. до 26.04.2012 г.; сумата 1 940.01 швейцарски франка за периода от 04.11.2008 г. до 26.04.2012 г., представляващи дължими такси и 723.79 лева за периода от 25.10.2010 г. до 26.04.2012 г., представляващи застраховки по договор, предмет на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Б. Г. Е. и С. П. Е.. Със същото решение настоящите жалбоподатели и ответници в първоинстанционното производство са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място] направените в производствто разноски. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. Г. Е. и С. П. Е. с вх. № 3 387 от 20.11.2013 г. по вх. рег. на Окръжен съд – Благоевград. С разпореждания от 21.11.2013 г. и от 03.12.2013 г. на жалбоподателите са давани указания да внесат дължимата държавна такса по сметка на Софийския апелативен съд, като в дадения от съда срок задължението за внасяне на държавна такса не е изпълнено, поради което с определение № 704 от 17.02.2014 г., постановено по гр. д. № 15/2013 г. на Окръжен съд – Благоевград подадената въззивна жалба е върната.
По допустимостта на касационното обжалване настоящият състав приема следното:
В разглеждания случай частните жалбоподатели не са формулирали правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не е налице общата предпоставка на този законов текст за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, недопустимо е касационната инстанция сама да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, залегнал в чл. 6 ГПК. Изложените твърдения са свързани с фактите, подлежащи на доказване и не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационно обжалване, тъй са свързани с правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Фактическите въпроси се преценяват от разглеждащия съд с оглед данните по всяко конкретното дело. Доколко фактите и обстоятелствата по делото са преценени правилно, е въпрос по съществото на спора, но не и относно допустимостта на касационното обжалване.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1 428 от 13.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1 926/2014 г. на Софийски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: