O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 05.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3960/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 101934/29.07.2016 год. на А. Т. С. от [населено място] , заявена чрез адв. Р. К. САК и адв. П. А.- САК срещу въззивно Решение от 03.06.2016 година по В.гр..д.Nо 17866/2014 год. на Софийския градски съд ,ГО- 2А.
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК /отм./ във вр. с 218 а б.“а“ ГПК / отм./ е оставил в сила решение на първата инстанция по отхвърлените обективно и субективно предявени искове по чл. 97 ал.1 ГПК / птм./ срещу Държавата , представлявана от МРРБ, МИЕ и с правно основание чл. 108 ЗС срещу [фирма] за признаване правото на собственост на недвижим имот, съставляващ реална част от 875 кв.м., алтернативно на 875 /21 600 кв.м. идеални части от УПИ- I- за хотел и подземни гаражи, кв. 245 целият от 21 600 кв.м. м.“Л.“ по плана на [населено място] , на основание ЗВСОНИ и предаване , от страна на последния ответник, на владението .
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно , постановено в нарушение на материалния закон- незачитане на реституционния ефект на ЗВСОНИ и несъблюдаване на процесуалните правила и е необосновано, основания за касиране на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че в нарушение на процесуалния закона , въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 269 ГПК и чл. 271 ГПК и в нарушение на установената съдебна практика – т.12. на ТР 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС , като не е отговорила на поставените в жалбата въпроси, което е следствие на неизпълнение на задължението на съда при преценка на събраните по делото доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, което има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.Искането се поддържа с довод , че „за да бъде постановено правилно решение по настоящия спор от значение е материално правния въпрос относно прилагането на ЗОСОИ като специален по отношение разпоредбата на чл. 59 ЗЗД“ Въпросите : допустимо ли е въззивният съд да откаже евентуалното присъединяване на иска, предявен въз основа на едни и същи факти с главния и който се обуславя от изхода на главния- доколкото съществува връзка на обусловеност са свързани с довод за несъблюдаване т.6 на ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Касационното обжалване се поддържа и по въпроса за процесуалното представителство на държавата , в хипотезата на неразгледания от въззивната инстанция спор за обезщетение.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [фирма] С. чрез адв. Д. С.- САК , с който са развити доводи за недопускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , така и на релевираните с изложението към касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, като се излагат доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване респ. за отмяна на обжалваното въззивно решение.Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск – положителен установителен иска за собственост на недвижим имот , настоящият състав приема същата за процесуално допустима.
За да отхвърли иска на А. С. за признаване парвото на собственост на недвижим имот, съставляващ реална част от 875 кв.м., или алтернативно на 875 /21 600 кв.м. идеални части от УПИ- I- за хотел и подземни гаражи, кв. 245 целият от 21 600 кв.м. м.“Л.“ по плана на [населено място] , на основание ЗВСОНИ и осъждане на ответника [фирма] да предаде владението , решаващият съд е приел, че реституционният ефект на ЗВСОНИ не може да има проявление , тъй като реалната част , която е предмет на иска за собственост няма качеството на недвижим имот , който отговаря на вида / градоустройствените и технически параметри/, в който е бил одържавен по ЗОЕГПНС. Промените в регулационния статут са от такова естество , че не могат да обосноват извод за наличие на ПИ, които да може да бъде обособен от незатсроена част и по отношение на който да е настъпил ефекта на реституция.
След преценка на релевираните доводи с изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС обуславящ“ изхода на спора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК е само този въпрос, който е разрешен с въззивното решение в рамките на предмета на материално-правния спор или процедура при разглеждане на делото и конкретно е свързан с някое от основанията за допускане на касационното обжалване – т.е. с решението на въззивния съд е дал неговото разрешение или 1./ в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, или 2./ е въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата , като това се илюстрира на базата на посочени и представени с изложението влезли в сила съдебни актове или 3./ касае поставен въпрос , по който няма съдебна практика и произнасянето на върховният касационен съд ще запълни тази празнина като по този начин ще се уеднакви приложението на конкретна правна норма.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод, че в нарушение на процесуалния закона , въззивната инстанция не е изпълнила задължението си по чл. 269 ГПК и чл. 271 ГПК и в нарушение на установената съдебна практика – т.12. на ТР 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС , като не е отговорила на поставените в жалбата въпроси, което е следствие на неизпълнение на задължението на съда при преценка на събраните по делото доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила, което има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, не може да обуслови позитивно решение. Касаторът иска да обоснове наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, но без да формулира конкретен правен въпрос, а изцяло релевирайки довод за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение.
Искането за допускане на касационно обжалване, без конкретно посочена хипотеза на чл. 280 ал.1-3 ГПК, поддържано с довод , че „за да бъде постановено правилно решение по настоящия спор от значение е материално правния въпрос относно прилагането на ЗОСОИ като специален по отношение разпоредбата на чл. 59 ЗЗД“ при положение , че правата на наследниците на реституираните собственици да търсят обезщетение по този ред са преклудирани към 31.03.2000 година, не е правен въпрос от категорията на тези, установени в чл. 280 ал.1 ГПК / виж разяснения по т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Касае се до релевиран довод отново за незаконосъобразност на обжалваното решение , което не е предмет на произнасяне в етапа на селекция по чл. 288 ГПК.
Относно въпроса за допустимостта въззивният съд да откаже евентуалното присъединяване на иска, предявен въз основа на едни и същи факти с главния и който се обуславя от изхода на главния – доколкото съществува връзка на обусловеност между два иска, не може да има извод различен от този на въззивния съд , че нов иск не може да се заяви във висящия процес извън процесуалните сроковете за това / а именно първа инстанция/. Позоваването на т.6 на ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС – изключително неудачно, като се има предвид , че за въззивното производство важат правилата на чл. 196 и сл. ГПК / отм./
Касационното обжалване се поддържа и по въпроса за процесуалното представителство на Държавата . Същият е разрешен от законодателя с разпоредбата на чл.18 отм./ е посочил изрично, че Държавата се представлява от Министъра на финансите, но след измененията от 2006 година и текста на ал.4 , когато спорът касае спор за собственост на недвижим имотна територията на Република България , представителството се осъществява от МРРБ.Разпоредбата е ясна и точна , поради което след като по делото е разгледан само спор за собственост , не може да се иска произнасяне във връзка с незаявения , неразгледан от съда евентуален иск за заплащане на обезщетение.
По искането на ответника [фирма] С.: С оглед на извода на касационният съд за недопускане на касационно обжалване , искането за присъждане на разноски на ответника по касация за касационното обжалване е основателно- арг. чл. 81 ГПК във вр. с чл.78 ал.3 ГПК. В конкретния случай то не може да бъде уважено, тъй като по делото няма представени документи , които да установяват размера на направените за съответната инстанция разноски, поради което искането следва да остане без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 101934/29.07.2016 год. на А. Т. С. от [населено място], заявена чрез адв. Р. К. САК и адв. П. А.- САК срещу въззивно Решение от 03.06.2016 година по В.гр..д.Nо 17866/2014 год. на Софийския градски съд ,ГО- 2А с което са отхвърлени исковете и по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ и чл. 108 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника [фирма] С. за присъждане на разноски за касационното производство , като недоказано .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :