1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№ 4024 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 552 от 22.04.2016 г. по в. гр. д. № 106/2016 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 4410/09.11.2015 г. по гр. д. № 15459/2014 г. на Варненския районен съд, с което са били уважени предявените от А. М. Д. срещу Д. А. П. искове по чл.42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 04.07.2014 г. на М. А. Д. и по чл.108 ЗС – за установяване собствеността на ищеца и предаване владението върху втори жилищен етаж и баня на първи жилищен етаж от сграда, построена в ПИ с идентификатор 07598.304.138 по кадастралната карта на [населено място], както и 1/2 ид.част от сградата и дворното място.
Въззивният съд е приел, че с процесното завещание М. Д. А., баща на ищеца А. М. Д., е завещал на ответницата Д. А. П. своята разполагаема част от наследството, включващо спорния недвижим имот. Прието е, че между същите страни е висящо дело по искове с правно основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД и в това производство е направено възражение за нищожност на завещанието, което е предмет на настоящото дело. При тези данни съдът е приел, че искът по чл.42, б.”б” ЗН е процесуално допустим, независимо от това, че същото завещание е оспорено и по друго дело. Съображенията са, че с решението по иска с правно основание чл.42, б.”б” ЗН съдът ще се произнесе с изричен диспозитив по валидността на завещанието, докато по другото дело произнасянето ще бъде само в мотивите на решението, които не се ползват със сила на пресъдено нещо. По съществото на спора съдът е приел, че оспореното саморъчно завещание е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя, съгласно заключенията на единичната и тройна експертиза. По тази причина искът по чл.42, б.”б” ЗН е уважен. Съдът е уважил и обусловения иск по чл.108 ЗС, като е съобразил, че към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция няма влязло в сила решение по исковете с правно основание чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД, които целят връщането на процесния имот в наследството на наследодателя М. А..
Касационна жалба срещу въззивното решене е подадена от ищцата Д. А. П..
Жалбоподателката счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като спорът за валидността на завещанието щял да се разреши по другото дело, по което са предявени исковете по чл.26, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД. Оспорването на документа в това производство по реда на чл.193 ГПК по съществото си представлява предявяване на инцидентен установителен иск, разрешаването на който ще формира сила на пресъдено нещо, затова повторно заведеният иск по чл.42, б.”б” ЗН бил процесуално недопустим. Решението по другото дело щяло да разреши и спора за собственост на процесния имот, затова искът по чл.108 ЗС също бил недопустим. На следващо място – обжалваното въззивно решение било и неправилно, тъй като съдът не е имал основание да кредитира заключенията на вещите лица.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси, уточнени от ВКС съобразно предвиденото в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин:
1. Допустимо ли е воденето на иск за обявяване нищожност на саморъчно завещание по чл.42, б.”б” ЗН, ако процесът, за който има значение документът, не е приключил с влязло в сила решение и в този процес същото завещание е било своевременно оспорено по реда на чл.193 ГПК.
2. Допустимо ли е оспорване на саморъчно завещание, което е обявено от нотариус, но не е вписано в службата по вписванията, не е искан и не е издаден заверен препис от него.
3. Допустимо ли е воденето на ревандикационен иск по чл.108 ЗС, след като за същия имот и между същите страни е налице висящ спор по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД.
4. За задължението на съда да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои – недоказани, както и за задължението на съда да обсъди доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
Ответникът в производството А. М. Д. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на разглеждането и по същество от ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна и не е налице пречката на чл.280, ал.2 ГПК за разглеждането и от ВКС. Не са налице обаче основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на жалбата до разглеждане по същество от ВКС.
Иск за прогласяване нищожност на завещание е допустим, независимо от това, че същото завещание е оспорено чрез възражение в друг процес между същите страни. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо по въпроса за валидността на завещанието се формира с диспозитива на съдебното решение по чл.42 ЗН.
В настоящия случай М. Д. е предявил срещу сина си А. Д. искове по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД – за нищожност, евентуално – за разваляне на договор за издръжка и гледане, по силата на който идеална част от процесният имот в [населено място] е станал собственост на ответника А. Д.. След смъртта на ищеца М. Д., той е заместен от Д. П., която се е легитимирала като наследник по оставеното в нейна полза завещание от 04.07.2014 г. Това завещание е било оспорено във висящото дело от ответника А. Д., след което той е завел исковете по чл.42, б.”б” ЗН и чл.108 ЗС. Искът по чл.42, б.”б” ЗН не само е процесуално допустим, но той е и преюдициален за другото дело, тъй като от изхода му зависи дали Д. П. ще се легитимира като наследник по завещание на М. Д. и ще може да продължи заведеното от него дело за установяване нищожността на договора за издръжка и гледане, евентуално за развалянето му. Правното значение на иска по чл.42, л.”б” ЗН обаче не се изчерпва само със спора за имота, който е предмет на исковете за нищожност и разваляне на договора за издръжка и гледане, а и за другите имоти на наследодателя – земеделски земи, за които има данни и по настоящото дело. Посочената от жалбоподателката практика на ВКС във връзка с първия въпрос е неотносима към настоящото дело и не може да обуслови основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Тълкувателно решение №5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС дава разрешение на съвсем различен въпрос, който не възниква по настоящото дело – за недопустимост на иск по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му. Неотносими към настоящото дело са и решение № 507 от 13.11.2009 г. по гр.д.№1477/2008 г. на ВКС, ІІ ГО и № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д.№807/2012 г. на ВКС, І ГО, които приемат допустимост на производства по чл.154 ГПК /отм./ и чл.193 ГПК за оспорване на документи и възможността за постановяване на диспозитив в съдебното решение във връзка с оспорването. На първо място – произнасянето по оспорването в диспозитива на решението е само една възможност, съгласно чл.194, ал.2 ГПК, съответно чл.156, ал.2 ГПК /отм./, а от друга страна искът за прогласяване нищожността на едно завещание по чл.42, б.”б” ЗН има различен предмет от оспорването на неговата истинност /автентичност/ като документ в хода на висящо производство по реда на чл.193 ГПК.
Вторият въпрос не е обуславящ за изхода на настоящото дело. Възможността за оспорване на валидността на едно завещание не зависи от действията по обявяването и вписването му. Няма правни основания да се направи извод за наличие на такава връзка, ето защо по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По третия въпрос жалбоподателката се е позовала на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В действителност обаче посочената от нея практика на ВКС не сочи на противоречие с въззивното решение, а във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК тя не се е позовала на влезли в сила решения на съдилищата. Исковете с правно основание чл.108 ЗС, чл.26 ЗЗД и чл.87, ал.3 ЗЗД имат различен предмет. Искът за собственост е допустим, дори ако в определени случаи облигационните искове да имат преюдициално значение по отношение на него. Преценката за наличие на преюдициална връзка се извършва по всяко конкретно дело, затова страните не могат да се позовават на съдебни актове, в които такава връзка е била налице. Ето защо и посоченото от жалбоподателката решение № 66 от 16.06.2014 г. по гр.д.№5605/2013 г. на ВКС, І ГО не може да обуслови допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, още повече, че този въпрос е за допустимостта на иска по чл.108 ЗС, а не за това дали производството по него е следвало да бъде спряно до приключване на облигационните искове.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по четвъртия въпрос. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е обсъдил всички данни, които имат значение за изхода на правния спор – заключенията на вещите лица, от които следва категоричен извод, че оспореното завещание не е написано и подписано от завещателя, както и становището им във връзка с автентичността на сравнителния материал, по който са работили.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото, на ответника следва да се заплатят сторените разноски за касационното производство в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2016 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 552 от 22.04.2016 г. по в. гр. д. № 106/2016 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. П. от [населено място], [улица] да заплати на А. М. Д. от [населено място], [улица] сумата от 500 лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: