О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 02.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети януари двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1341/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Н. П. и Н. Н. П. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав № 422/28.02.2011 г. по гр. д. № 3126/2009 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението от 6.07.2009 г. по гр. д. № 2675/07 г. на СГС в частта, с която е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключен между П. П. П. и Н. П. П. /б. ж. на [населено място], починал на 1.12.1992 г./ от една страна, и Г. Н. П., от друга страна, договор за издръжка и гледане с предмет описания в решението недвижим имот /апартамент в [населено място], [улица], на 97.50 кв. м., ведно с избено и таванско помещения/, за ? идеална част от имота, представляваща лично имущество на преживялата съпруга П. П. П. след прекратяване на СИО със смъртта на съпруга Н. П. П.; в частта, с която на основание чл. 135 ЗЗД съдът е обявен за недействителен спрямо П. П. П. и З. Н. П.-Л., сключен на 16.06.2006 г. между Г. Н. П., от една страна като продавач, а от друга страна като купувач сина й Н. Н. П. договор за покупко-продажба на процесния имот по отношение на ? идеална част от имота, представляваща лично имущество на П. П. П.; в частта, с която съдът е осъдил Г. Н. П. и Н. Н. П. да заплатят на П. П. П. и З. Н. П.-Л. разноски по делото в размер на 1 534.00 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Поддържа, че изводът на съда, че Г. П. е неизправна страна, а П. П. е изправна страна по алеаторния договор е в противоречие с Р. от 10.02.2009 г. на СГС, ІІ „б” ГО, постановено по гр. д. № 4589/2009 г., по силата на което на основание чл. 98, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 97, ал. 1 ЗЗД е допусната трансформация на поетите от Г. П. задължения по договора. С това решение е прието, че след 2007 г. отношенията между майка и дъщеря са влошени, в резултат на което майката е отказала да приема изпълнение по договора от страна на дъщеря си и е допусната трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент, като е определена месечна издръжка в размер на 350 лв. По касационна жалба от майката П. П. с определение № 1302/17.12.2010 г., ВКС, ІV г. о. не е допуснато касационно обжалване и решението е влязло в сила. Счита, че са постановени противоречиви решения по съществени за делото материалноправни въпроси, а именно: кой е изправна и кой неизправна страна по договора за издръжка и гледане от 2.02.1983 г.; от кога се влошават отношенията между страните – 2007 г. ли, когато е извършено преграждане на двата съседни апартаменти с метални решетки, прието за установено по горното дело или в края на 2004 г., което е прието за установено с обжалваното решение по настоящото дело. Трайната съдебна практика приема, че при трансформация на натуралното задължение в случай на неоказване на съдействие за изпълнение на договора от прехвърлителя искът за разваляне на алеаторния договор следва да се отхвърли. Посочени са решения на ВКС и са приложени копия. Счита, че е съществен за изхода на спора по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и въпросът: дължи ли се в хипотеза на разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане покана по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД с предоставяне на подходящ срок за изпълнение, по който въпрос счита, че съдът се е произнесъл в противоречие с Р. № 893/15.10.2008 г. по гр. д. № 1524/2007 г., ВКС, ІІІ-то г. о. Поставен е и процесуалноправен въпрос: представлява ли процесуално нарушение отказът на съда, разглеждащ спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД да спре това производство до произнасяне и влизане в сила на решението за трансформация на натуралното задължение в парично. Във връзка с иска с правно основание чл. 135 ЗЗД в аспект на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпросът: какъв е видът и обемът на дължимото доказване за опровергаване на законовата презумпция в хипотеза, при която това налага установяване на отрицателни факти и достатъчно ли е за постигане на целите на оборването провеждането на косвено доказване, което да даде възможност чрез логически заключения да се изведе доказателствен извод за несъществуване на презюмирания факт.
Ответниците по касация П. П. П. и З. Н. П. са оспорили жалбата като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат В. П..
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение на СГС, постановено по гр. д. № 2675/2007 г. в частта, с която е развален сключения между П. П. П. и Н. П. П., от една страна и Г. Н. П., от друга, договор за гледане и издръжка за ? идеална част от процесния апартамент, представляваща лично имущество на преживялата съпруга П. П. П., както и в частта, с която на основание чл. 135 ЗЗД е обявен за недействителен спрямо ищците П. П. П. и З. Н. П. сключен на 16.06.2006 г. между Г. Н. П., от една страна, като продавач и синът й Н. Н. П., от друга страна, като купувач, договор за покупко-продажба на недвижимия имот, предмет на договора за издръжка и гледане, по отношение на ? идеална част от имота.
Въззивният съд е приел за неустановено по делото, че ответницата е полагала непрекъснати и ежедневни грижи съгласно нуждите на ищцата, че отношенията между страните са влошени от 2004 г., като след 2007 г. ответницата е преустановила изцяло грижите и издръжката на майка си, както и че не е предложила заместваща престация след преустановяване на грижите и издръжката и след завеждането на иска за разваляне на договора, нито в хода на процеса, нито след като е завела делото за трансформация на задължението за издръжка и гледане в паричния му еквивалент. Искът за трансформация по чл. 97, ал. 1 ЗЗД и чл. 98, ал. 1 ЗЗД е заведен след предявяване на иска за разваляне на договора. Паричен еквивалент е предложен едва 2010 г. след постановяване на решението от СГС, ІІ „б” въззивен състав по гр. д. № 4589/2009 г., с което е отменено решение на СРС, 33 с-в по гр. д. № 17096/2007 г. и вместо него е постановено решение, с което е допусната трансформация на задължението по алеаторния договор в паричен еквивалент от 350 лв. месечно. За да остави в сила решението по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд е приел за установено, че са налице предпоставките за уважаване на иска, а именно: прехвърлителна сделка, увреждаща интересите на ищцовата страна и намерение за увреждане от страна на ответниците.
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Формулираните от касаторите материалноправни и процесуалноправни въпроси не са правни въпроси съгласно общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Въпросите „кой е изправна и кой е неизправна страна по договора за издръжка и гледане от 2.02.1983 г., сключен между страните” и „от кога отношенията между страните са влошени” са фактически, а не правни въпроси.
По въпроса „при отказ на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане да приеме престацията в натура последният следва ли да се счита за изправна страна по договора” касаторите считат, че е налице противоречие с Р. № 166/20.03.2007 г. по гр. д. № 204/96 г., ВКС, ІІ г. о., съгласно което договорът за издръжка и гледане подлежи на разваляне поради неизпълнение, независимо от обстоятелството, че прехвърлителят не съдейства за изпълнението, след като приобретателят не е поискал от съда незабавно трансформиране на натуралното задължение в парично. В този смисъл е и приложеното Р. № 5899/23.09.1996 г. по гр. д. № 67/96 г., ВС, ІІ г. о., съгласно което при отказ на прехвърлителя да приеме престация в натура, приобретателят се счита за изправна страна по договора, когато е предоставил парично изпълнение в пълен размер. Приложеното Р. № 289/4.02.1970 г. по гр. д. № 2518/69 г., ВС, І г. о., съгласно което трансформацията на задължението за издръжка и гледане в парично има временен характер и продължава докато кредиторът отказва да приеме изпълнение в натура, не е относимо към посочения въпрос. Неотносимо към основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК е и Р. № 1082/28.11.2008 г. по гр. д. № 4/2006 г., ВКС, І г. о., съгласно което отказът на кредитора по договора за издръжка и гледане не освобождава длъжника от изпълнение и последният, за да бъде изправна страна, трябва да предостави парично изпълнение. Това, което длъжникът престира ежедневно не търпи забава и не може да се престира по-късно. В същия смисъл е и Р. № 1222/30.12.2008 г. по гр. д. № 5292/2007 г., ВКС, ІІ г. о., съгласно което при неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът би бил изправна страна, само ако е предоставил изпълнение на задълженията си в паричната им равностойност, както и Р. № 1232/12.11.2008 г. по гр. д. № 5159/2007 г., ВКС, V г. о., според което в случай, че кредиторът не оказва съдействие или не приема изпълнение длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация на задължението си. Дори при забава на кредитора, в случай, че длъжникът не предложи трансформирано задължение, той изпада в забава, последица от която е виновно неизпълнение на задължението и разваляне на договора.
Не е налице противоречие по смисъла на т. 2, на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 3 от цитираното тълкувателно решение между въззивното решение с Р. на СГС, ІІ „б” въззивен състав по гр. д. № 4589/2009 г., с което е допусната трансформация на задълженията на Г. П. по договора за издръжка и гледане в паричен еквивалент, по което се е произнесъл Върховният касационен съд, състав на ІV.то г. о. с определение № 1302/17.12.2010 г. по гр. д. № 1034/2010 г., като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Не се касае за разрешаване на правния въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение в противоречие с друго влязло в сила решение на въззивен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос съгласно разясненията с т. 3 от цитираното тълкувателно решение.
Преценката на съда по приетите и установени по делото обстоятелства, съгласно която касаторите правят доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК не обосновава наличието на основание за допустимост на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
По иска с правно основание чл. 135 ЗЗД въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с представените от касаторите съдебни решения.
Не е налице основание за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочените два въпроса не са от значение за изхода на конкретното дело. Не са налице и специалните изисквания на текста съгласно т. 4 от цитираното тълкувателно решение.
Въпросите: представлява ли процесуално нарушение отказът на първоинстанционния съд по настоящото дело да спре същото до произнасяне на съда по по-късно заведеното дело за трансформация на задължението за гледане и издръжка в паричен еквивалент, както и следва ли, за да развали договора за гледане и издръжка ищцата да е отправила покана по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД се поставят за първи път с касационната жалба. Същите не са от значение за изхода на делото, не са включени в предмета на спора, не са обусловили изводите на съда по конкретния правен спор, а и разглеждането им не би допринесло до промяна на създадена съдебна практика, която е константна, нито за развитие на правото, тъй като и по двата въпроса не е налице непълнота, неяснота или противоречие в закона и съдебната практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2-с-в № 421/28.02.2011 г., постановено по гр. д. № 3126/2009 г. по описа на същия съд по касационна жалба от Г. Н. П. и Н. Н. П. чрез адвокат Д. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: