О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 9.02.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1631 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Е. С. от гр. С. срещу въззивно решение от 6.07.2009 год. по гр.д. № 1137/2006 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 27.01.2006 г. по гр.д. № 561/2004 г., с което са отхвърлени предявените от него срещу “У” Е. , гр. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 119 от 26.10.2004 г., за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4 486.86 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът по касационната жалба “У” АД, гр. С., в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да остави в сила решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от С. срещу “У” Е. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят законосъобразно е приложил основанието по чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ. Приел е, че е налице промяна в изискванията за образование за заеманите от ищеца длъжност “специалист маркетинг и цени”. С новото щатно разписание и длъжностната характеристика в сила от 1.09.2004 г. като изискване за образование за заемането й е посочено висше образование – магистър по икономика, каквото жалбоподателят не притежава. Приел е, че право на работодателя е да промени изискванията за заемане на дадена длъжност и след като С. не отговоря на въведеното след постъпването му на работа изискване за образование, то прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ е законосъобразно. Извел е извод, че несъответствието между записаното в цифровата част на заповедта и изложеното в текстовата й част не води до незаконност на заповедта за уволнение, тъй като в текстовата част ясно е посоченото основанието на което се прекратява трудовото правоотношение.
В изложението за допускане на касационно обжалване е поставен материалноправния въпрос: законно ли е упражнено правото на уволнение при несъответствие между записаното в цифровата част на заповедта и изложеното в текстовата й част, като се твърди че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е налице , когато даден правен въпрос, от който зависи изхода на спора се разрешава противоречиво от съдилищата. Визираното основание ще е налице при противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се по правен въпрос, от който зависи изхода на делото и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело.
В случая по поставения въпрос за законността на заповедта за уволнение при несъответствие между записаното в цифровата й част и изложеното в текстовата въззивният съд е приел, че основанието на което е прекратено трудовото правоотношение е посочено точно, тъй като в обстоятелствената й част е възпроизведено основанието по чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ- въведено изискване за висше образование- магистър по икономика, каквото жалбоподателя не притежава, тъй като той е с висше образование- преподавател по спорт. Неточното посочване в цифровата част пр.2, вместо пр.1 на чл.328, ал.1, т.6 КТ не прави уволнението незаконно, тъй като от съдържанието на заповедта е ясно основанието на което се прекратява трудовото правоотношение.
В представеното решение № 4 от 26.02.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че в разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 КТ се съдържат два алтернативни състава за прекратяване на трудовото правоотношение. Прието е, че заповедта е незаконна защото не е налице фактическия състав на точка 6 на чл.328 КТ, а съкращаване на щата. В решение № 324 по гр.д. № 1251/1997 г. на ІІІ г.о. е прието че прекратяването на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ е безвиновно и работодателят е длъжен да мотивира заповедта за уволнение, за да се извърши преценка за законност. Прието е, че в заповедта е посочено като основание- липса на професионални квалификация за извършваната работа, а в хода на производството работодателят е доказвал първото основание- липса на образование, което я прави незаконна.
По поставения от жалбоподателят въпрос не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и приетото в представените решение, тъй като този въпрос не е бил предмет на разрешаване от Върховния касационен съд в представените решения.
Предвид изложеното следва, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ въззивно решение от 6.07.2009 год. по гр.д. № 1137/2006 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :