О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 14.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 12 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 2490/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
К. Д. П. и В. Б. Б.,двете от с. О. община Ч. с касационна жалба приподписана съгласно чл.284 ал.2 ГПК от адвокат Н от АК гр. С., са подали касационна жалба срещу решението на Смолянския окръжен съд от 28.03.2008г по гр.д. № 85/2008г с което е оставено в сила решението на Чепеларския районен съд от 27.12.2007г по гр.д. № 65/2007г. С това решение районният съд отхвърлил исковете , предявени на правно основание чл.13 ал.2 ЗВСГЗГФ срещу Общинската служба по земеделие и гори гр. Ч., Д. л. с. Х. и Р. управление на горите гр. С. за правото на наследниците на И. П. Р. , починал през 1916г и на Б. П. Р. ,починал на 01.02.1973г да се възстанови собствеността на гори около 9.433дка, посочени конкретно по местности в ревир „О”.
Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателките са посочили чл.280 ал.1 т.2 ГПК и в подкрепа на това са приложили решения на Чепеларския районен съд- решение от 27.11.2007 ,влязло в сила на 18.12.2007г по гр.д. № 135/2007г и решение от 17.03.2004г по гр.д. № 84/2003г,влязло в сила на 09.04.2004г.,
както и решение № 959 от 22.04.1996г по гр.д. № 201/95г на ВКС,4-то гр.отд.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд,прие следното:
Същественият материалноправен въпрос по делото ,който Смолянският окръжен съд е решил с постановяване на решението си е бил въпросът за допустимостта на исковете, предявени от наследници на бивши собственици на гори-бивши член кооператори- за възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд на горовладелската кооперация в О. община Ч.. И е решен положително-исковете са били допустими, но като недоказани са били отхвърлени.
Приложените решения на Чепеларския районен съд и на ВКС,4-то гр.отд. са постановени в същия смисъл- „При пропуск да се поиска възстановяване на всички притежавани от наследодателите на заявителите земеделски земи /в случая гори-б.м./,те могат да искат да им се признае по исков ред правото да възстановят собствеността си върху тези земи,за които няма подадено заявление от тях до общинската поземлена комисия „-Р № 959/22.04.1996г на ВКС,4-то гр.отд.
Върховният касационен съд е,както се приема и в доктрината, съд по правото,а не по фактите на спора. Процедирайки по този начин-като съд,който проверява как са приложени законите-той постигна уеднаквяване правоприлагането по принципните въпроси на материалния и на процесуалния закон и налага еднакво третиране на другите аналогични гражданскоправни казуси. Основанията на които може да допусне касационно обжалване са посочени в чл.280 ал.1 ГПК. А по настоящето дело в касационната жалба е конкретизирано, че се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.т.е. разрешен съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и по-конкретно – с тази на Чепеларския районен съд/ решението на ВКС третира земеделски земи,но освен това то не може да служи за сравнение по посочения текст-чл.280 ал.1 т.2 ГПК,защото следва да се има предвид и разпоредбата на чл.291 ГПК, която разглежда хипотезите при противоречива практика на по-долните съдилища./
По настоящето дело исковете на К. Д. П. и В. Б. Б., са били отхвърлени като недоказани.
При това положение исканото касационно обжалване е недопустимо. Не е налице противоречива практика на съдилищата и конкретното решение ,а в случая е налице различен краен резултат,който е възможно да се дължи и на допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила от страна на решаващия съд и на неуспяване да се докажат правата на ищците, ,на каквото основани са отхвърлени исковете, но това не са основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 28.03.2008г по гр.д. № 85/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: