О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 23.12.2008 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осма година в състав:
Председател: Надя Зяпкова
Членове: Любка Богданова
Марио Първанов
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.5177 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Яна” А. , гр. Б., приподписана от пълномощника му адв. М. Р. срещу въззивно решение от 9.07.2008 год. по гр.д. № 597/2007 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Бургаския районен съд от 15.03.2007 г. по гр.д. № 1530/2006 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. В. В. срещу “Яна” А. , гр. Б. иск за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, причинени от трудова злополука за сумата 15 000 лв. /разликата от 7750 лв. до 22 750 лв./ и в тази част е постановено ново, с което дружеството е осъдено да заплати още 15 000 лв. От касатора е постъпила молба с искане за спиране изпълнението на въззивното решение.
Постъпила е касационна жалба и от Л. В. В. , подадена от пълномощника му адв. Д. Б. срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд в частта му, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния размер от 70 000 лв.
Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединените искове предявени от Л. В. В. срещу “Яна“ А. , гр. Б., при участието на третото лице помагач на ответника ДЗИ “О” А. , гр. С. за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, причинени в резултат на трудова злополука, станала на 22.11.2004 г. По отношение на имуществените вреди решението е влязло в сила.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен в размер на сумата 50 000 лв., намалил е на основание чл.201, ал.2 КТ същата със сумата 15 000 лв. в какъвто размер е приел, че пострадалия е допринесъл за настъпването на вредите, и е приспаднал изплатеното му по сключения договор за застраховка обезщетение в размер на 12 250 лв.
По касационната жалба на “Яна” А. , гр. Б.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е свързан с размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Според дружеството размерът на присъденото обезщетение за претърпяните от Л. В. неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени и представени са следните решения: решение № 1* от 12.09.2006 г. по гр.д. № 2882/ 2003 г. на ВКС, ІІІ г.о; решение от 12.07.2002 г. по гр.д. № 32/2002 г. на Бургаския апелативен съд; решение от 29.06.2006 г. по гр.д. № 157/2004 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 225 от 26.05.2006 г. по гр.д. № 1665/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 1* от 7.07.2004 г. по гр.д. № 2370/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 253 от 17.02.2005 г. по гр.д. № 3558/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 881 от 16.06.2006 г. по гр.д. № 725/2005 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 239 от 19.03.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 377 от 7.03.2005 г. по гр.д. № 3667/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В приложените решения №, № 1* и 377 Върховният касационен съд се е произнесъл по размера на обезщетението, с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, съобразно фактите и обстоятелствата по конкретното дело.
При определяне размера на обезщетението в производството по иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи максимално точно принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Вложеният в разпоредбата на чл.52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице, за всеки конкретен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК относно противоречие в практиката на съдилищата по чл.52 ЗЗД. Изводите на Бургаския апелативен съд в приложеното решение от 12.07.2002 г. по гр.д. № 32/2002 г. и на Бургаския окръжен съд в обжалваното решение не се дължат на противоречащо тълкуване на закона- чл.52 ЗЗД, а на различие във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делото.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед въведеното в касационната жалба основание, предпоставка за допускане на касационното обжалване е наличието на съществен материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, който трябва да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В конкретния случай касаторът поддържа, че въпросът за параметрите на обществения критерий за справедливост, залегнал в чл.52 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Правилното тълкуване и приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. В този смисъл не е налице противоречива практика на Върховния касационен съд по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД, която следва да бъде изоставена от съда, тъй като в посочената практика съдът е определял размера на обезщетението, съобразявайки фактите и обстоятелствата по конкретното дело.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение от 9.07.2008 г. по гр.д. № 597/ 2007 г. на Бургаския окръжен съд.
С оглед на това молбата на “Яна” А. за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК следва да се остави без уважение.
По касационната жалба на Л. В. В.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществени материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона. Съществените материалноправни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл са: за размера на обезщетението и критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД; съставлява ли провокираното от самия работодател нарушение на технологичната дисциплина действие от страна на пострадалия при трудовата злополука работник, което да представлява груба небрежност; следва ли обезщетението получено по договор за застраховка да се приспадне от обезщетението за вреди от трудова злополука, след като произтичат от различни правоотношения.
Според касаторът размера на присъденото обезщетение за претърпяните неимуществени вреди не е съобразен с обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД. Посочени и представени са следните решения: решение № 917 от 17.08.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 323 от 20.05.1998 г. по н.д. № 152/1998 г. на ВКС, ІІ н.о.; решение № 314 от 22.09.1997 г. по н.д. № 202/1997 г. на ВКС, ІІІ н.о.; решение № 213 от18.04.2000 г. по гр.д. № 1265/1999 г. на ВКС; решение № 377 от 7.03.2005 г. по гр.д. № 3667/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 292 от 28.04.2006 г. по н.д. № 1121/2005 г. на ВКС, ІІІ н.о.
По изложените съображения за недопускане до касационно обжалване на касационната жалба подадена от “Яна” А. , гр. Б. съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и по настоящата по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и по останалите два материалноправни въпроса.
В приложените решения №, № 1* от 19.10.2005 г. по гр.д. № 1202/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; № 1* от 14.12.2005 г. по гр.д. 0 1404/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о.; № 1* от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г. на ВС, ІV г.о.; № 734 от 19.06.1993 г. по гр.д. № 50/1993 г. на ВС, ІV г.о.; № 239 от 19.03.1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.; № 241 от 9.09.1994 г. по гр.д. № 134/1994 г. на ВС, петчленен състав и № 377 от 7.03.2005 г. по гр.д. № 3667/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. Върховният касационен съд се е произнесъл, че при наличие на груба небрежност по чл.201, ал.2 КТ проявена от страна на пострадалия работник отговорността на работодателя се намалява. Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес.
В случая въззивният съд е ангажирал отговорността на работодателя по чл.200 КТ и на основание чл.201, ал.2 КТ е намалил определеното обезщетение. Решението на въззивния съд не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Не е налице и непоследователна и противоречива практика по този въпрос. По делото не е представена практика този въпрос да е резрешаван противоречиво от съдилищата.
Следващият съществен материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е за възможността дължимото обезщетение по чл.200, ал. 3 КТ да се намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
Поддържа се, че неправилно с оглед задължението за точното прилагане на закона въззивният съд намалил обезщетението със сумите определени от застрахователя.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. По въпроса за приспадане от обезщетението по чл.200 КТ на получената застрахователна сума има трайно установена съдебна практика, че застрахователната сума се приспада в случаите когато е изплатена. Ето защо доводите на касатора, че от присъденото обезщетение не следва да се приспада изплатената застрахователна сума не сочат наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК и по въпроса за възможността да се приспадне изплатената застрахователна сума от определеното обезщетение.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 т.2 и т.3 ГПК за да се допуска касационното обжалване на въззивното решение
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 9.07.2008 год. по гр.д. № 597/2007 год. на Бургаския окръжен съд по касационните жалби на “Яна” А. , гр. Б. и Л. В. В. от с. П., обл. Пазарджик.
Оставя без уважение молбата на “Яна” А. , гр. Б. за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :