О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 11.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.11.2009година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 683/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД”Б” ЕООД, гр. К. против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 59 от 30. 03. 2009 год., по в.т.д. № 63/2009 год., в частта, с която е отменено постановеното от Разградския окръжен съд решение № 19 от 24.11.2008 год., по т.д. № 39/2008 год. в неговата осъдителна част и са отхвърлени като неоснователни предявените от настоящия касатор срещу О. З. , Разградска област обективно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сума общо в размер на 22 627.20 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор от 05.11.2001 год. за възлагане на обществена поръчка по сметосъбиране за месеците ноември и декември на 2004 год.; юли и август на 2005 год. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите: 2 563.61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на паричен дълг от 5656.80 по фактура № 167 от 01. 12.2004 год., за периода- 01.12.2005 год. до датата на предявяване на иска и 2499.55 лв., обезщетение за забава върху паричен дълг от 5656.80 лв., по фактура № 193 от 03.01.2005 год., обхващащо периода – 03.02.2005 год. до датата на предявяване на иска.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.266, ал.1 ЗЗД, чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.288 ТЗ и на съществените съдопроизводствени правила по оценка на събрания по делото доказателствен материал и неговата относимост към предмета на спора, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле, с твърдението, че значимите за конкретното дело въпроси на материалното право, а именно: за съотношението на чл.8 и чл.9 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ с чл.44 ЗМСМА и Наредба № 10 в хипотезата на двустранен договор, сключен между равнопоставени субекти и за възможността с подзаконови нормативни актове да бъдат дерогирани общите законови правила на чл.264, ал.1-3 ЗЗД е налице противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, израз на което са двата съдебни акта, постанови по делото- на РОС и на въззивната инстанция.
Ответната по касационната жалба страна, в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразила по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
С постановеното от Варненския апелативен съд решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, е прието, че между страните е бил сключен договор за възлагане на обществена поръчка по сметосъбиране, сметоизвозване и почистване централната част на гр. З., като в правата на възложителя на обществената поръчка се включва и правото по всяко време на действие на договора да извършва проверка относно изпълнението на отделните дейности, осъществявани от изпълнителя, да дава задължителни за последния предписания при констатирано отклонение, както и да изисква от същия отчет и информация за изпълнението.
Същевременно обстоятелството, че дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на отпадъците са регламентирани и императивно както в Закона за управление на отпадъците / ДВ бр.86/2003 год./, така и в подзаконови нормативни актове- Наредба № 13/98 год. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа за отпадъци и Наредба № 10/98 год. за реда за оформянето на документите относно отчета и информацията за управлението на дейностите по отпадъците, според изложеното в съобразителната част на обжалваното решение, обосновава правен извод, че договорените с конкретния облигационен договор права и задължения на страните, не биха могли нито да отменят, нито да заместят контролните функции на натоварените по закон да следят изпълнението на тези дейности, административни органи.
Затова след цялостен анализ на доказателствения материал по делото Варненският апелативен съд е изградил правен извод, че в доколкото в правомощията на назначената в съответствие с чл.11, ал.2 от Наредба № 10/98 год., във вр. с чл.44 ЗМСМА от кмета на О. З. , контролна комисия се е включвало извършване и на административна проверка относно изпълнение преките задължения на ищеца, в качеството му на изпълнител по договора, то съставените от същата в рамките на исковия период констативни протоколи, до оборването им по предвидения в ГПК ред от последния, който в случая не е проведен, имат обвързваща съда доказателствена сила.
Следователно поставените от касатора въпроси, макар и доста неточно формулирани, като значими за крайния правен резултат по делото във въззивната инстанция следва да бъдат възприети за попадащи в обсега на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната предпоставка да достъп до касационен контрол е осъществена.
По отношение на същите, обаче не е налице изискването, визирано в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- явяващо се допълнителна предпоставка от категорията на абсолютните за достъп до касация.
За да е налице този поддържан от страната критерий за селектиране на касационните жалби, поставеният правен въпрос, специфичен и значим за решаващите изводи на съда по конкретното дело, трябва да е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Несъмнено е, че разпоредбата има предвид наличието на влязло в сила съдебно решение по друго дело, с което същият материалноправен и / или процесуалноправен въпрос е бил разрешен по начин, различен от разрешението, съдържащо се в обжалвания съдебен акт, какъвто не е разглежданият случай.
Следователно, освен, че само влезлите в сила решения биха могли обективно да формират практиката на съдилищата, то от самите правомощия на въззивната инстанция, като съд по същество на спора, в които обаче се включва и контрол над дейността на първоинстанционния съд по неговото разглеждане следва, че несъвпадението на фактическите и правни изводи на двете инстанции, материализирано в решението на РОС и на Варненския апелативен съд не създава противоречие по см. на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, поради което дори и същото да съществува, то е и неотносимо към сочената хипотеза, а това само по себе си е достатъчно, за да се отрече допустимостта на касационното обжалване.
Води от горното и на осн. чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 2100/11.05.2009 год., подадена от ТД ”Б” ЕООД, гр. К., Разградска област на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 59 от 30. 03. 2009 год., по в. т. д. № 63/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: