Определение №136 от по търг. дело №777/777 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                          
 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 136
 
гр.София, 10.03.2009 година
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти март  две хиляди и девета година в  състав:
 
                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА  КОВАЧЕВА
                                                ЧЛЕНОВЕ:   ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
                                                                                                                 
изслуша   докладваното  от   
председателя       (съдията)    ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско  дело под № 777/2008 година
 
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Общинска з. компания”А. , гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав, постановено на 06.06.2008 год. по гр.дело № 1899/2007 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 02.04.2007 год. по гр.дело № 3107/2004 год. в осъдителната му част, както и в частта, с която е оставен без разглеждане евентуалния иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ срещу И. В. В. от гр. С., въззивният съд е решил спора по същество, като е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу „Д”А. /с предишно наименование ЗК”О”АД/, гр. С. иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ за заплащане на сумата 4 800 лева – застрахователно обезщетение по застраховка „каско” за повредения при ПТП лек автомобил, както и иска за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 254,77 лева върху посочената главница, която претенция има акцесорен характер. Със същото решение е отхвърлен и евентуалния иск по чл.402, ал.1/отм./ТЗ предявен срещу делинквента И. В. В. от гр. С. за сумата 5 000 лева, както и обективно съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 269,28 лева – мораторна лихва за забавено плащане на посочената главница, като са присъдени в полза на двамата ответници следващите се съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, изолирано и едностранчиво е тълкувал фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че изплащането на дължимото обезщетение по застраховка „каско” на собственика на увредения автомобил е установено от представеното като доказателство по делото авизо по пл.нареждане от 05.12.2000 год., който документ не е бил оспорен от ответниците по реда на чл.154 ГПК/отм./. Пропускът да бъде оспорен представения документ в предвидения от закона срок лишава страната от възможността да оспори истинността му след това.
В допълнително изложение към касационната жалба, касаторът сочи основание за допустимост на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС по приложението на чл.154, ал.1 ГПК като представя решение № 440/18.02.1964 год. по гр.дело № 2940/1963 год. на ВС-ІІ г.о. и решение № 216/29.05.1989 год. по гр.дело № 156/1989 год. на ВКС-ІV г.о., в които е застъпено становището, че оспорването на представения пред първоинстанционния съд документ може да бъде направено най-късно в заседанието, в което е бил представен и само по изключение – това може да бъде сторено пред втората инстанция.
Ответникът по касационната жалба И. В. В. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. М. Данаилова от САК изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Ответникът „Д”А. , гр. С. не ангажира становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС/т.1/; решаван е противоречиво от съдилищата/т.2/ или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото/т.3/.
Същественият материалноправен или процесуален въпрос е винаги специфичен за конкретното дело и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалния закон.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е отхвърлил изцяло предявените искове по чл.402, ал.1/отм./ във вр. с чл.407, ал.1/отм./ТЗ както по отношение на застрахователя на причинителя на ПТП, така и по отношение на евентуалния ответник-делинквент. Отхвърлени са и исковете за мораторни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД за забавено плащане на посочените главници, които претенции имат акцесорен характер и са изцяло в зависимост от изхода на спора досежно главниците. Прието е, че суброгационният иск предявен от „Общинска з. компания”А. е неоснователен, тъй като с оглед данните по делото ищецът не е доказал по безспорен начин извършено плащане на дължимото обезщетение по застраховка „каско” на собственика на увредения при ПТП автомобил и в тази връзка-че се е суброгирал в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и неговия застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Решаващият съдебен състав е постановил решението си след обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства при съобразяване с разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.154 ГПК относно разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации и правни изводи, като е приложил точно материалния закон. Направен е решаващия извод, че за ищеца не е възникнало правото по чл.402, ал.1/отм./ТЗ, тъй като фактическият състав на суброгацията предпоставя извършено плащане на застрахователното обезщетение, което в случая е оспорено от ответниците, а по делото липсват данни, че дължимата сума е получена от собственицата на застрахования автомобил.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и за който поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Подробно развитите оплаквания за необоснованост и допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила са пороци относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
Поставеният в допълнителното изложение процесуален въпрос относно приложението на чл.154, ал.1 ГПК/отм./ и срокът, в който заинтересованата страна може да оспори истинността на един документ в случая не е съществен, тъй като няма отношение към правилността на решението и от него не зависи крайния изход на спора. Това е така, защото ответниците не са оспорили истинността на представеното като доказателство по делото копие от авизо-платежно нареждане /намиращо се на лист 6 от първоинстанционното дело/, което представлява частен свидетелствуващ документ и се ползува с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Оспорен е фактът на извършено плащане на застрахователното обезщетение като се твърди, че посоченото пл.нареждане не доказва получаването на дължимата сума от застрахования. Това оспорване ответниците са извършили както със становището си по иска, изразено пред първоинстанционния съд, така и с въззивната жалба. Доказването на този факт е изцяло в тежест на ищеца по делото, който може да стори това с допустимите по ГПК доказателствени средства в хода на процеса, включително и при разглеждането на делото пред въззивния съд. В тази връзка представените съдебни решения на различни състави на ВКС не касаят настоящия спор, тъй като в случая не се оспорва истинността на представеното платежно нареждане, което не е изключено от доказателствения материал по делото и при постановяван на решението съдът го е преценил заедно с останалите събрани доказателства. Преценката, извършена от съда е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт, а както беше посочено оплакванията за необоснованост не са основания за допускане на касационно обжалване. Суверенно право на решаващия съд при преценката на доказателствения материал по делото е да кредитира или не дадено доказателство, поради което доводите на СГС, че представеното по делото авизо по платежно нареждане от 15.12.2000 год. не установява по безспорен начин, че е извършено плащане и посочената в него сума е постъпила по сметка на застрахования, не представлява действие, с което съдът разрешава определен процесуален въпрос. Такова би било налице, ако за да възприеме доказателствата по делото, съдът се е произнесъл по тяхната евентуална допустимост, оспорване и др., каквото произнасяне в случая липсва.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по съществен правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай.
С оглед на изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав, постановено на 06.06.2008 год. по гр.дело № 1899/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top