О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360
София, 19.12.2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1012 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Прокуратура на Република България, чрез прокурор в Софийска апелативна прокуратура, срещу решение от 21.03.2011г., постановено по гр.д.№637/2010г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решението от 18.06.2009г. по гр.д.№4094/2007г. на Софийски градски съд за уважаване на предявения от А. С. В. срещу Прокуратура на Република България /която се явява и правоприемник на Национална следствена служба/ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ до размер 120 000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба А. С. В. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от А. С. В. срещу Прокуратура на Република България /която се явява и правоприемник на Национална следствена служба/ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди, до размер 120 000лв.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът бланкетно поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ и ТРОСГК №3/2005г. по т.д.№3/2004г. т.11 при определяне на размера на обезщетението съдът не е взел под внимание релевантни обстоятелства, без да сочи кое конкретно обстоятелство от значение за определяне на размера на обезщетението не е взето предвид от въззивния съд. Не сочи въпрос, който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТРОСГК №3/2004г., т.3. Неоснователни са доводите за липса на мотиви в противоречие с т.19 от ТР №1 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС за наличието на причинно-следствена връзка между процесното обвинение и претърпените вреди. Въззивният съд е изложил съображения в тази насока отграничавайки вредите, настъпили в резултат на незаконното обвинение и тези, за което е приел, че не е установена причинна връзка с процесното обвинение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С въззивното решение и с приложените съдебни решения безпротиворечиво е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което неоснователно се поддържа наличие на противоречива съдебна практика по този въпрос.
Касаторът сочи наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да формулира правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.03.2011г., постановено по гр.д.№637/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: