О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1361
София, 27.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4238 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 252 от 15.05.2015 година по гр.д. № 1213/2014 година на Великотърновски окръжен съд е потвърдено решение от 20.10.2014 г. по гр.д. № 841/2013 г. на Свищовски районен съд, с което са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявени от П. С. А., С. В. А. и Ц. В. А., всички от [населено място] против [фирма], [населено място] за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща В. Ц. А.. В решението е прието за установено, че на 06.10.2008 г., по време на изпълнение на трудовите му задължения при ответното дружество като шлосер, наследодателят на ответниците е претърпял трудова злополука, причинила смъртта му. След проведено разследване по чл. 58, ал.1 КСО, с разпореждане от 14.11.2008 г. на ТП на НОИ, [населено място] злополуката е била призната за трудова, а с постановление от 21.12.2013 г. на В. окръжна прокуратура наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 123 НК е прекратено. Прието е, че е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Ищците като най-близки родственици на починалия са понесли загубата му изключително тежко. Прието е, че така установените факти сочат за безспорно доказан фактически състав по чл. 200 КТ, но предявените искове се явяват неоснователни като погасени по давност. Предвид обстоятелството, че обезщетението за неимуществени вреди е изискуемо от датата на настъпване на увреждането е прието, че тригодишният давностен срок по чл. 358, ал.1, т.3 КТ е изтекъл на 06.10.2011 г., а при настъпване на изискуемостта от момента на признаване на злополуката за трудова – на 14.11.2011 г., поради което претенцията, заявена с искова молба от 03.10.2013 г. е погасена по давност.
В касационната жалба против решението на Великотърновски окръжен съд, постъпила от П. С. А., С. В. А. и Ц. В. А. са изложени доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата по въпроса следва ли при преценка за основателността на претенцията да се съобразят специфичните особености на увреждането, уредени в чл. 45 ЗЗД, към който текст препраща чл. 212 КТ. В подкрепа на довода за наличие на противоречива практика относно давностния срок по чл. 200 КТе приложено решение № 20 от 31.03.2008 г. по гр.д. № 151/2007 г. на Бургаски апелативен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ по въпроса към кой от видовете отговорност препраща чл. 212 КТ – деликтна или договорна, предвид възможността да настъпят неимуществени вреди както от неизпълнение на договор, така и от деликт.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] не изпраща становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски окръжен съд.
Въпросите следва ли при преценка за основателността на претенцията да се съобразят специфичните особености на увреждането, уредени в чл. 45 ЗЗД, към който текст препраща чл. 212 КТ и към деликтна или договорна отговорност препраща чл. 212 КТ са разрешени в установената съдебната практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 45 от 19.04.1990 г. по гр. д. № 33/1989 г., ОСГК, уредената в чл. 200 КТ имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работник, изключва отговорността по ЗЗД. Различието в нормативното уреждане на тази отговорност по ЗЗД и по КТ е наложила точното определяне на тяхното приложно поле и изключва прилагане в зависимост от волята на пострадалия. Съгласно разпоредбата на чл. 212 от Кодекса на труда за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По аргумент за противното, за уредените въпроси в чл. 200 – 202 КТ не се прилага ЗЗД, поради което пострадалият работник при условията на чл. 200 от КТ не може да търси от предприятието обезщетение за претърпените от него вреди на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД. В този смисъл решение № 13 от 07.04.2011 г. по гр.д. № 1451/2009 г. ІV г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Давностният срок за погасяване на вземането за обезщетение по чл. 200 КТ е уреден в чл. 358, ал.1, т. 3 КТ и започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ за вреди, причинени от трудова злополука тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. Това разрешение, установено в съдебната практика, произтича от обстоятелството, че трудовата злополука може да бъде установена само по надлежния административен ред (чл.57 от КСО и Наредбата за установяване, разследване,регистриране и отчитане на трудовите злополуки-ДВ бр.6/2000г.); че установяването и по общия исков ред е недопустимо и доколкото наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт за установяване на трудова злополука е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ, началният момент, от който възниква вземането за обезщетение е датата на влизане в сила на този акт – това е денят, в който правото предмет на иска е могло да бъде упражнено по смисъла на чл. 358 ал. 2 т. 3 от КТ и от него следва да тече тригодишния давностен срок. В този смисъл решение № 319 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 204/2009 г. на ІІІг.о.; решение № 336 от 22.11.2012 д. 303/2012 ІІІ г.о.; решение от 18.02.2011г. по гр.д.№ № 374/2010г , ІІІ г.о. на ВКС и решение № 235 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 1194/2012 г. ІV г.о. ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Определяйки началото на давностния срок от момента на признаване на злополуката за трудова, съдът е съобразил установената съдебна практика, основания за промяна на която не са налице.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 от 15.05.2015 година по гр.д. № 1213/2014 година на Великотърновски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: