О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1361
гр.София, 29.11.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5492 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№74309/21.06.2013г. подадена от А. С. Г., чрез адв.Н. С., срещу въззивно решение от 29.05.2013г. по възз.гр.д.№4276/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 15.02.2013г. по гр.д.№36564/2012г. на РС – София. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени като неоснователни исковете на жалбоподателя срещу [фирма] – по чл.344 ал.1 т.1,т. 2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържат доводи, че решението на СГС е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се иска касационното обжалване да бъде допуснато в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Конкретни правни въпроси не са формулирани, а жалбоподателят е преповторил доводите си за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.
Ответната страна по жалбата [фирма] в писмен отговор поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Касационната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице условия за селектиране на касационната жалба.
С въззивното решение е прието, че ищецът е извършил тежки нарушения на трудовата дисциплина, описани подробно в заповедта за уволнение. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изпълнил задълженията си по чл. 193 ал. 1 КТ, като е поискал обяснения за тези нарушения и ищецът е представил писмени такива. Заповедта за дисциплинарно уволнение относно допуснатите нарушения е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ и по тези причини дисциплинарното уволнение е счетено за законно.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които касаторът да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, или от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На практика, в изложението касаторът е преповторил съдържанието на касационната си жалба, излагайки отново доводите си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства, за необоснованост на направените изводи относно констатираните нарушения на трудовата дисциплина, тяхната тежест и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. В случая не е налице общото основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, което води до необсъждане наличието на хипотезите по т. 1 – т. 3 от цитираната разпоредба. Бланкетното им възпроизвеждане в текста на изложението не съставлява формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото и не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд, че при прекратяване на трудовото отношение поради дисциплинарно уволнение работодателят е спазил изискванията на чл. 195 КТ и на чл. 193 ал. 1 КТ, не е основание за допускане до касация. Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл. 293 ГПК, но само след допуснато касационно обжалване, условията за което в случая не са налице.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 29.05.2013г. постановено по възз.гр.д.№4276/2013г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА А. С. Г. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица], с настоящ адрес – [населено място],ж.к.“Х. Д.“ [жилищен адрес]вх.““,ет. ап., на осн.чл.78 ал.3 ГПК да заплати на [фирма] – София, със седалище и адрес на управление – , [улица], разноски за касационната инстанция в размер на сумата 600 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.