О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1361
София, 19.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1167/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. И. М. ЕГН [ЕГН] [населено място] чрез адвокат Надежда И. против въззивно решение на Софийски градски съд, ВО, ІІ-Д състав от 2.03.2011 г. по гр. д. № 7533/2010 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд, 72-ри състав № 1-27-11/21.04.2010 г. по гр. д. № 15759/2009 г., с което е отхвърлен предявения от И. И. М. против А. И. М. иск за прогласяване нищожност на саморъчно завещание от 28.04.2002 г. на неговия баща И. Н. М. на основание чл. 42, б. „б” вр. чл. 25, ал. 1 ЗН.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване процесуалният представител на касатора поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с конкретни влезли в сила съдебни решения по конкретния съдебен спор, а именно: Р. № 1984/8.06.2010 г. на Варненски районен съд; Р. № 2177/16.06.2010 г. на Варненски районен съд; Р. от 9.11.2009 г. на Кюстендилски окръжен съд; Р. от 12.11.2009 г. на Варненски районен съд, преписи от които са представени, от които е видно, че тежестта на доказване относно автентичността и авторството на завещателното разпореждане тежи върху страната, която ще се ползва от него /в случая ответницата по делото, която е следвало да установи, че той е изцяло ръкописно написан от завещателя/. С извода, че е явно видима добавка в текста на завещанието, но че тя е несъществена, поради това, че не променя смисъла на завещанието съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 2177/16.06.2010 г. на Варненски районен съд. Всички представени съдебни решения не са влезли в сила.
За ответник по касация А. И. М. чрез процесуален представител адвокат П. Р. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Претендира присъждане направените от доверителката му разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допустимостта на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че процесното саморъчно завещание е написано саморъчно и че е подписано от завещателя И. Н. М., както и че е налице добавка от трето лице в текста на процесното завещание, а именно: „…л. к. №[ЕИК] – 30.09.2002 г. МВР-София…”, с която са обозначени данни от личната карта на заветницата ответницата по делото А. И. М.. Същата е достатъчно индивидуализирана в завещанието със саморъчно посочените от завещателя данни, съдържащи трите й имена, ЕГН и адрес. Извършената в текста на саморъчното завещание добавка не допринася за индивидуализация на заветницата, не променя смисъла, не допълва, нито изменя предмета или друга част от съдържанието на завещателните разпореждания. Съдът е счел напълно излишно добавянето на посочените по-горе данни и тъй като са извършени от трето лице, а не от завещателя е приел да се считат за ненаписани в процесното завещание и не опорочават завещанието с оглед изискванията за форма, предвидени с разпоредбата на по чл. 25, ал. 1 ЗН. В тази връзка съдът се е позовал на константна съдебна практика-Р. № 1686/21.06.1971 г. по гр. д. № 966/1971 г., ВС, ІІ г. о.; Р. № 284/4.04.2000 г. по гр. д. № 1051/1999 г., ВКС, І г. о.; Р. Р. № 434/2.06.2003 г. по гр. д. № 983/2002 г., ВКС, ІІ г. о. Отхвърлил е и доводът на ищеца, че завещанието е нищожно, поради нарушаване на процедурата по обявяването му. Съдът е посочил, че обявяването на саморъчното завещание от нотариуса /чл. 27 ЗН/ и вписването му от съдията по вписванията /чл. 112, б. „и” ЗС/ са процедури по неговото оповестяване, които /както и процедурата по предаването му за пазене от нотариус и за връщането му на завещателя – чл. 25, ал. 2 и чл. 26 ЗН/ не са част от изискванията за форма на действителност на саморъчно завещание по чл. 25, ал. 1 ЗН с позоваване на Р. № 383/11.02.1964 г. по гр. д. № 2505/1963 г., ВС, І г. о.; Р. № 308/21.03.1991 г. по гр. д. № 1346/1990 г., ВС, І г. о.; Р. № 254/31.05.1996 г. по гр. д. № 935/1995 г., ВС, І г.о.; Р. № 1339/29.12.2008 г. по гр. д. № 5378/2007 г., ВКС, І г. о.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Липсват формулирани правни въпроси съгласно общите изисквания на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с разясненията с т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК.
Неизпълнение на изискването за формулиране на правни въпроси само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване на решението.
Независимо от това представените копия от съдебни решения не установяват основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с разясненията с т. 3 от цитираното тълкувателно решение, тъй като няма данни да са влезли в сила.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано и не са налице изискванията с т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изложени са оплаквания срещу правилността на изводите на въззивния съд, съставляващи касационни основания за отмяна на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са относими към производството по селекция на жалбите по чл. 288 ГПК.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски по делото в размер на сумата 700 лв., заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 3.07.2011 г. /л. 33/.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-„Д” въззивен състав от 2.03.2011 г., постановено по гр. д. № 7533/2010 г. по касационна жалба от И. И. М. ЕГН [ЕГН], [населено място].
ОСЪЖДА И. И. М. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. И. М. ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес]0 сумата 700 лв. разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: